Наясно съм,че много от вас на харесват Сасусаку ,но бих искала да дадете шанс на историята ми,като я прпчетете...
- Пристигнахме ли вече? - попита нетърпеливо русокос
младеж, упорито ръчкайки нечий
гръб.
- Не! – отряза го женски, строг глас.
- А сега? – новият въпрос бе зададен след
по-малко от минута.
- Не!
- Ами сега, Сакура-чан?
- По дяволите, Наруто, няма да пристигнем
скоро. Защо просто не се укротиш? -
Наруто се нацупи и като скръсти ръце, се извърна демонстративно настрани.
Цялото му поведение крещеше: „ Не заслужавате вниманието ми”. Истината бе, че
тази негова обидчива черта на характера, не се появяваше често.
Наруто Узумаки. През повечето време, той се
усмихваше с всяка част от тялото си.Очите му, оцветени в красив светлосин цвят,
сякаш не се натъжаваха никога. Русата му коса, издигаща се гордо на бодли,
наподобяваше ослепителното слънце със своите златни лъчи. Да, Наруто беше
напълно позитивна личност, но и той като себеподобните си имаше моменти, в
които се сърдеше за най-малкото нещо. Точно това дразнеше Сакура най-много.
-Наруто, сега като дете ли ще се
държиш?Отиваме на важна мисия все пак!Какаши-сенсей, кажи му нещо!
Харуно Сакура... Ах, когато някой чуваше това
име си представяше самият ужас. Често хладното й, разпалено отношение към
околните, влизаше в контраст на красивият й персонаж. Оригиналният бледо-розов
цвят на дългата й коса, прекрасно подхождаше на дълбоките й зелени очи.
- Наруто, слушай Сакура! Боже как ми омръзна
да го казвам.. – оплака се най – възрастният в групата.
Хатаке Какаши – Изключително силен мъж с
невероятни способности.Косите му бяха бели,но не от старост,а поради някаква
отличителна черта в семейството му.Той винаги носеше маска,покриваща устата му
и никой не бе виждал лицето му. Може би единствен нито дразнеше, нито беше
дразнен, имащ своя респект сред околните. Всички други се закачаха и караха
като куче, котка и мишка...
-Сакура, дай ми информацията за мишената ни! –
заповяда хладен мъжки глас.
Саске Учиха. Млад, красив, силен и студен.
Винаги решителен и хладнокръвен, той бе горделив мъж, който не говори особено
много. Косата му, синкаво-черна, имаше небрежен вид. Гънките на лицето му бяха
образували перфектният вид, съблазняващ всяка дама. Очите му – мрачни и
понякога жестоки, сякаш можеха да проникнат и в най- тъмното кътче на човешката
душа.Тялото на младежа беше изящно.Мускулесто и бледо. На ръст, Саске беше
около 1 ,90. Живота му беше страхотен, но той го приемаше като скучен и
отегчаващ.
-Да не би думичката „моля” да е изпаднала от
речника ти?! – изсъска Сакура.
Погледът, който Учиха отправи към нея, бе
достатъчен, за да получи необходимата информация.
-Мъж на около 20 години, специалист в
използването на кунаи. С руса дълга коса. – докладва Харуно.
-Име?
-Дейдара!
-Напомни ми защо трябва да го очистим! –
добави чернокосият младеж, докато проверяваше стриктно екипировката си.
-Онзи идиот..Сасо..Саси..Абе сещаш се, та този
Дейдара е наркодилар, но не е предал парите на червенокосият от продадената
стока.Да не забравя, че ни платиха 500 бона за убиването му.Изглежда е трудна
мишена.
-Чувал съм за него! – обади се Наруто, уморен от цупенето.
- Сърдиткото се изказа! – отбеляза с голяма
доза сарказъм Сакура.
-Узумаки, говори!
- Ех, този Саске с неговата вечна гордост..
Дейдара е известен с уникалната си точност.Може да уцели някой в сърцето, дори
той да е извън полезрението му! Зашеметяващ майстор на кунаите и използва
специални. Ако не греша, всички са напоени с отрова и избягването им е
невъзможно.
- Защо невъзможно?
- Ами, Сакура, виждаш ли .. Той е много бърз!
- И аз съм много бърза! – настоя девойката.
- Да, но той е.. Ами... той е...как да го
кажа…Гхх,ами…
- Наруто, изплюй ш*баният камък! – изнерви се
Харуно.
- По-бърз.. – гласът на Наруто ставаше все
по-тих и накрая съвсем замря.
- Какво?!Мислиш, че има по-бърз от ---
Саске хвана Сакура за брадичката и като я
повдигна леко, погледите им се засякоха. Крайчеца на устните му се извиха в
подла усмивка и той прошепна:
- Черешке, спри да говориш!
„Какво пък го прехваща този?!”
Тя
плесна леко ръката му и той я измести от лицето й.
- Не ме
докосвай – изсъска му - ... долен Учиха!
- Хн.. – подсмихна се младежът.
Такива движения
бяха обичайни за Саске. Той не харесваше Сакура, дори не я понасяше, но тя
притежаваше някакъв пламък, който го предизвикваше.„Все жени,жени,жени” –
казваше често. Но от друга страна имаше само една жена, която не бе притежавал
– Харуно Сакура. Това го стимулираше, но щом тя отвореше устата си, го
отвращаваше напълно.
”И може би,ако
Сакура беше няма...кой знае, сигурно щях да се влюбя в нея!”-мислеше си често.
И така този отбор, който работеше срещу закона,
( демек мафиоти ), с напълно различни хора в него, пътуваше в частния си
самолет към поредната си мисия, или по-скоро поръчка.
- Какаши , това не е ли Лас Вегас? – попита
Сакура като посочи с пръст малкото кътче земя.
- Да, това е!Добре, кацаме!
Самолетът се приземи на оголена местност .От
него слезе първа девойката,която беше облечена в черно костюмче, прилепнало по
тялото,улесняващо движенията й. Косата й бе вързана, а на главата си носеше
специални тъмни очила. Втори беше Учиха. Той носеше дънки и бял потник.Често
чувани думи от него бяха: „Абсурдно е да нося клин!” затова и бе „принуден”
според него, да носи тези неудобни дрехи.В тези ситуации, Сакура го удряше с
юмрук по рамото и му казваше раздразнено нещо от сорта на : „Абе ей, харпун, ти
си си виновен!Ако не беше толкова капризен..”.И понеже никой друг не искаше да
си навлече нейния гняв, Какаши и Наруто бяха облечени с черните костюми.
Отборът притежаваше всякакви джаджи, които
купуваха нелегално от мафиотските сбирки.Узумаки извади малко дистанционно и
натисна червен бутон.След около 2 минути отнякъде дофуча черно
бентли.Четиримата се качиха вътре и се облегнаха на седалките, докато чакаха
уникалният „автопилот” да ги закара в целта им. Планът им беше прост(по идея на
Наруто). Дейдара, след свършване на „тежката си работа” да продава наркотици (а
според Сакура няма нищо сложно в това. Нейната представа за цялата процедура
беше: ”Ти си седиш в някой ъгъл и чакаш клиенти,като продавач на баници”
O.o), често отпускал в хотел „Плаза” с
подбрани проститутки. Та идеята на леко глупавият Наруто бе следната:
Саске се занимава с поръчаната проститутка на
Дейдара(ах,какво мъчение),докато Сакура кърши бедра и изпълнява задълженията на
въпросното момиче.Преди обаче тя да се отдаде на Дейдара, Наруто и Какаши ще го
убият.Девойката ще се трансформира в облеклото си (черното костюмче) и ще се
намеси в битката. По възможност, ще убие целта, преди той да е разбрал,че е
замесена в нападението.Според Наруто,
това бил „невероятен,блестящ,гениален …НЕ - съвършен план и ние няма как да не
се справим!”, но другите съвсем не мислеха така. В края на краищата не им
останал друг избор и ето, планът бил в действие.
