Игра на Карти-one shot по Любовницата на кросаря на Х. Греъм

И аз продължавам да пълня форума с фикове Хд Таааа, това е фик или по-скоро one shot по една книга, която страшно много харесвам! По-точно това е поредица от три книги на Хедър Греъм, която пише любовни романи. Всички хвалеха авторката и реших да видя най-накрая какво е написала. Хареса ми. Това е и един от стиловете, които харесвам, но вече не пиша така.

-Четворка.
-Още две.
-Още една.
Лъженка. Това бе играта, която Рок и Скай Камерън решиха да упражнят тази вечер. Спокойно, и вие не сте единствените шокирани и неразбрали. Питате се защо известният на длъж и шир, така опасен и неумолим Сребърен сокол размахва карти посреднощ? Е, сега ще разберете. Всичко започна преди два дни.Тогава Беси, Тара и лейди Камерън играеха точно на тази игра. Виковете и смехът им се чуваха навсякъде из двореца и както се досещате, достигнаха и до нашия многоуважаван лорд, който реши да разбере за какво точно става въпрос. Отиде при тях и ги наблюдава известно време, след което направи един коментар, който изобщо не се хареса на Скай, имайки предвид, че тя бе най - добрата в тази игра.
-Скъпа моя, има толкова много работа за вършене из двореца, а ти си седнала и ми играеш на карти. И то на такава игра, каквото дори и едно бебе може да играе не по - малко добре от теб.
Това вече преля чашата. Лъженката не беше просто игра, а начин да разпознаваш изражението, дори мислите на противника.Това, повярвайте ми, не бе никак просто. Скоро и Рок щеше да се убеди в това.

-Лъжеш! - Извика Скай и подви крака. Двамата седяха на леглото и се опитваха да се излъжат взаимно. Проблема беше, че нашия лорд имаше страхотна актьорска натура. Все пак не малко време се бе представял и за Рок Камерън, и за Сребърния сокол едновременно. Такъв човек трудно можеш да излъжеш, освен ако не го познаваш достатъчно добре.
-Лъжа ли, съкровище? - Попита с лукава усмивка той и я погледна в очите. В тях се виждаха искрящи, весели пламъчета. Тя искрено се наслаждаваше на този момент.
-Лъжеш! - Повтори Скай и го загледа изпитателно. Рок се подсмихна и реши да обърне изграта в своя полза.
-А ако не лъжа?
-Ако не лъжеш, какво?
-Ако не лъжа и ти не познаеш, ще свалиш нощницата си.
Дъхът й за секунда спря, но тя веднага се съвзе и отговори:
-Добре, ако изгубя ще съблека нощницата.
Рок се ухили чак до ушите. На нея това изобщо не й се хареса и съдейки по изражението му, сигурно е паднала в капана. Страхотно, каза си тя наум.
-Обаче ако аз спечеля... - Започна Скай.
-Да, ако ти спечелиш? Какво, съкровище?
-Ако аз спечеля ти ще свалиш ризата си.
-За теб може и без облози, миличка.
Лейди Камерън се изчерви. Значи такава била стратегията му - да й замае главата с мускулестото си тяло и после хубавичко да я измами. Щеше да е просто чудесно ако и тя се бе сетила за това.
Ако загубеше, тя също щеше да съблече нощницта си, което е още по - зле за Рок. Обаче него това не го притесняваше. Естествено, че едва се сдържаше като види жена си полугола, но беше свикнал, а тя - не. Ето къде е уловката.
-Обърни картите. - Заповяда Скай. Той ги обрърна една по една и ето, че бе излъгал, а тя познала. Победоносна усмивка се изписа на лицето й.
-Чакам... - Каза му и се настани в удобна поза на леглото. Рок се изправи, повдигна рамене, сякаш казваше "еми като няма как ще се направи" и свали ризата си. Скай преглътна. Много добре знаеше какво тяло имаше съпругът й. Тази вечер обаче й се стори различно, по силно, мускулесто и обятелно. Може би беше заради адреналина и приповдигнатите емоции.
Рок пусна ризата си на земята и седна на леглото срещу Скай. Очите й шареха по тялото му. Ту по гърдите, ту по корема. По - надолу не посмя да погледне. Играта продължи.
-Две дами. - Каза тя.
-Още една. - Допълни той и решително постави картата върху другите две.
-Още една.
-Още една.
-Лъжеш! - Извика отново Скай. Рок се захили.
-Така ли?
-Да, лъжеш!
Той остави картите на леглото и послущно се изправи. Развърза връзките на панталона си и той свободно падна на земята. Сърцето на Скай започна да препуска бясно. Съпругът й вече бе напълно гол.
-Защо....? - Започна тя, но не довърши. Пречисти гърлото си и продължи. - Нали трябваше да се съблечеш само последния път?
Не можеше да се опише колко много Рок се наслаждаваше на този момент. Приближи се до леглото и Скай се застави да го гледа в очите.
-Това притеснява ли те, скъпа?
-Съвсем не!
-Добре тогава, продължаваме.
И двамата бяха надъхани за... победа. Бяха напрегнати и мислеха как да излъжат другия. Рок започна първи:
-Осмица.
-Още една. - Каза Скай и постави каратата върху другата.
-Още една. - Допълни той и усмивката заигра на лицето му.
-Още една. - Този път тя се усмихна лукаво и невъздържано. Рок се осмъмни. Ами ако лъже, запита се той. Реши обаче да рискува. Все пак излъга още първия път и му се размина и сега имаше нужната карта, за да я надхитри.
-Още една. - Каза той. Скай тъкмо да каже "Лъжеш" и се спря. Рок потрепери, като се надяваше тя да не е забелязала несигурният му поглед в този момент. Напрежението започна да се разраства.
Двамата бяха изключително напрегнати и се чудеха какво да направят, единия, за да не се издаде, а другия, за да спечели игарата. Всъщност вече имаше победител. Рок спечели още в началото, като я подлъга да играят карти. Той искаше само да повдигне адреналина й, за да може после да се възползва колкото се може повече. Е, ето, че успя. Отново.
-Още една. - Каза Скай. Този път излъга и Рок я усети. Играта свърши, каза си той наум и се ухили дяволито.
-Лъжеш. - Прошепна. А на нея й се стори, че извика с пълно гърло. Скай издиша тежко и го погледна в очите.
-Ти също. - Отговори му тя. - Още в началото.
Рок повдигна вежди в очудване, след което се засмя. Жена му нямаше равна. Можеше да го накара да полудее във всеки миг, само с един поглед.В очите му заблестяха искри.
-Голяма лъжкиня се оказа, съкровище.
-Ти също, Соколе.
Изведнъж нещо го жегна. Кръвта във вените му се подпали. Грабна Скай за ръцете и я притегли към себе си. Погледите им се срещнаха. И двамата дишаха тежко.
-Трябва да отговаряш за действията си, милейди. - Каза той и топлият му дъх погали устните й.
-Същото се отнася и за теб, скъпи. Най - безсрамно излъга една дама. Това е жестоко престъпление.
Рок се замся. Обичаше това нейно държание. Целият този сарказъм го подлудяваше. Искаше да я повали на леглто и да прави каквото си иска с тялотот й, но не биваше да разваля игарата.
-Тогава чакам да ме накажете, лейди Камерън. - Каза той, пусна я и застана неподвижно. Нищо не се случи. Стояха така няколко минути, без да продумат и думичка. Скай нервно премина с език по изсъхналите си устни и лека, едва забележима усмивка се подаде на лицето й.
-Изправи се. - Заповяда му тя. Рок най - послушно се изправи и я погледна отново. - Отдалечи се от леглото.
Направи го. Тогава Скай стана, отиде до двете свещи и ги загаси. Тъмнина обгърна стаята в прегръдка. Само огънят от камината осветяваше мъничко, но прекалено слабо, за да се види каквото и да било. Тя се върна обратно до леглото и свали останалите дрехи от себе си. В това време Рок отчаяно се опитваше да види нещо в този мрак. Сърцето му заби лудо. Мускилите по тялото му се стегнаха и той издиша тежко. С бавни и тихи стъпки Скай се приближи до него. Рок веднага усети присъствието й и си пое дълбоко въздух, за да усети аромата, който излъчваше тялто й. Това почти го накара да загуби разсъдъка си.
-Ах ти, магьоснице моя. Искаш съвсем да ме подлудиш. - Прошепона той и положи ръце на раменете й. Скай се засмя тихо и притисна тялото си в неговото. Усети опънатите му мускули, трепета, който премина по тялото му, надигащото се желание... Буря забушува в душата й, страст превзе сърцето й и заплажваше да го стопи на малки пламъчета. Огън се разля и в двамата.
-Така ти се пада, измамнико. Даже това ти е малко. Трябва да гориш, да изгаряш и да моли за милост.
-Ала аз вече изгарям в дълбините на Ада, моя малка вещице. Ти ме отведе там и ти ще ме измъкнеш. Помогни ми, вещице. Не мога повече да издържа. Пламъците са прекалено силни и скоро ще ме довършат.
-Значи ли това, че се предаваш, пирате? - Попита го напрегнато тя и приближи устните си до неговите.
-За теб съм готов да се хвърля и в океана пълен с акули, магьоснице. Да премина през огън и лед...
-А предаваш ли се? - Повтори Скай.
-Предавам се, вещице. Предавам се на твоите неумолими грижи и докосвания...
И тогава устните им се сляха. Езиците им се преплетоха в страстен танц. И двамата грабеха, и двамата даваха... Тази нощ, за пореден път, те станаха едно цяло. Едно цяло, което и най - голяма морска буря, и най - голяма вихрушка, не би могла да раздели. Дори и Вечността бе безсилна пред тяхната неугасваща любов и изгаряща страст. Пред техният съюз, нито сега, нито някога след това...

Край

» Игра на карти-one shot по Любовницата на кросаря на Х. Греъм
» Един повяхнал вишнев цвят - One Shot
» [коментари] Един повяхнал вишнев цвят - One Shot