Предговор
Понякога живота поднася изненади - хубави и лоши. През целия си живот Лора е имала всичко, което е искала - ухола, приятели, любов. Но ... една нощ всичко за нея се променя... от тази нощ нататък живота ѝ щеше да стане невъзможен, или поне тя така си мислеше ...
I - ва глава.
- Не, хора, наистина не мисля, че е добра идея да минаваме от тук. - прошепнах аз вкопчила се в ръката на брат си.
- О, Лора, моля те, не бъди бебе, какво толкова може да стане? - подигра ми се Джейк, който вървеше най - отпред. - Винаги правиш така, не е толкова страшно, никой няма да те изяде! - продължи той. За момент му повярвах - да, какво толкова, нали сме всички, никой нищо не може да ни стори! Въздъхнах.
- Добре, хубаво, ще минем през гората. - съгласих се аз и всички извикаха радостно. Викът предизвика усмивката ми, която бързо се изпари, когато навлязохме в тъмната гора.
Стисках още по - силно ръката на брат си, а той съответно се смееше. Не мога да повярвам, че на тях им беше до смях в такава ситуация. Та аз умирах от страх - наоколо беше толкова тъмно и зловещо, че направо изтръпвах. Докоснах джоба си, за да проверя дали телефона ми е там, но не го усетих, докоснах и другия - ъ - ъ, и там го нямаше. Ох, дано само да не съм го загубила някъде.Докоснах и задните си джобове. Не, няма го. По дяволите, загубила съм го някъде ... уф ...
- Аз ... загубила съм си телефона, ще ме изчакате ли тук, аз няма да се бавя. - казах с надежда да ме чуят и се върнах назад привела се до земята.
Вървях известно време и се ровех из зелената трева, но не откривах телефона си. Продължих да вървя, но се блъснах в нещо и паднах по дупе. Вдигнах поглед и ... о, бях се блъснала не в нещо, а в някого. Изправих се и изтупах дупето си без да откъсвам очи от него. Той беше висок, очите му бяха небесно сини, а в тях се биеха ожесточено огън и лед - не можех да разбера как ме гледа, или беше притеснен или раздразнен, но цялото му това мъжество ме накара да се изчервя. Беше облечен в черно и си беше сложил качулка. Какво, за Бога, правеше това момче в гората? Преглътнах леко, бяхме толкова близко един до друг, че можех да усетя аромата на парфюма му.
Седяхме известно време в мълчание и се взирахме един в друг, а накрая той проговори. Гласа му беше тих и сдържан.
- Какво гледаш?
Думите му прокънтяха в главата ми като ехо.
- А - а - а - аз , съжалявам ... - казах леко несигурно. Почувствах се глупаво и извърнах поглед. С периферното си зрение забелязах, че той се усмихва на надмощието си. Хвана грубо ръката ми и ме задърпа на някъде. Мъчех се да се измъкна от хватката на тайнствения мъж, но без успех.
След като навлязохме достатъчно навътре в гората, той ме притисна в едно дърво с перфектното си тяло и зашептя в ухото ми.
- Сега искам да бъдеш много добро момиче и да не шавай много, обещавам ти, че ще бъде незабравимо!
От тези думи цялата изтръпнах. Не, не, само не и това! Той завърза очите и ръцете ми и разкопча дънките ми. Свали ги заедно с бикините ми и погали бедрата ми. Опитах се да се отдъпна, но ръцете ми бяха завързани за дървото и не можех да се дърпам много, опитах се да изпищя, но когато отворих уста да надам вик, той натика в устата ми някакъв парцал и я запуши. Чух как си разкопчава ципа, а след това усетих как прониква грубо в мен. Разкъсваща болка обзе цялото ми тяло, та аз бях девствена, но за него това нямаше значение. Той се задвижи бързо и чувах възбуденото му пъшкане в ухото ми. След малко усетих някаква топла течност да изпълва тялото ми, да това беше края, той свърши. Отдръпна се и се облече, развърза ме и ми заповяда грубо:
- Обличай се и изчезвай!
С треперещи ръце се облякой и се затичах накъдето първо ми видяха очите. По пламналите ми бузи се стичаха горчиви сълзи, сълзи направени от откраднатото ми достойнство. След като се отдалечих достатъчно от мястото на изнасилването си седнах на земятата и заплаках без глас. Чувствсах се омърсена и предадена от самата себе си. Кой беше той и защо го направи не можех да разбера, но се надявах повече да не го срещам ...
