Дневникът на Анна

Това го пускам, защото така пожела Анна.
Това си е пълно нейно произведение, Тя решава кога да пише и кога не. Аз просто пускам... "Дневника" наистина го води Тя, така че изобщо не знам нищо по въпроса...
Единствено Ви пожелавам приятно четене...

Здравей, мило Дневниче !
05.01.2010г.
Сряда…

Искам да Ви благодаря, за всичко с което ми помогнах Те.
Вие мой скъпоценни същества свърших най-важната работа, която някога сте си представили, че ще вършите. Вие мой малки хора ми помогнахте да я изолирам от всичко важно за Нея. Да Ви призная беше тооолллкоовааа забовноооо !!!

Тя се опита да сближи със своето семейство, да им каже на тях за Мен, но Те не й повярваха. Помислиха, че е луда, заведоха на психолог ! Ха ха ха ! Наистина е забавно !
Толкова е упорита, толкова е гадна и корава, че за малко да се откажа. Но тогава почувствах Ненавистта и Омразата, която Тя толкова много се опитваше да не покаже на никого ! Признавам нечестно играя, но на война и в любовта всичко е позволено.. нали? Толкова много я нараняваха, затова Аз се появих, първо ме използваше като изповедалня, но след това нещо се случи ! Тя стана слаба! Аз я превзех, но не на цяло ! Все още имаше някаква си сила, прибра ме.

Когато беше слаба или ядосана аз се появявах, а когато се успокоеше, ме прибираше отново в себе си.
Исках всичко Нейно ! Исках, Аз да съм Отвън, а Тя вътре!

Започнах да работя по това. Ден след ден започна да контролира чувствата си все по-добре.
Не обръщаше внимание на околните, нито приемаше тяхното мнение. Затвори чувствата си дълбок в себе си. Престана да вярва дори и на самата себе си. Знаете ли, че Моя милост винаги съм се възхищавала на това колко добре я изкарвате извън нерви. И това ми помогна да я превзимам малко по малко. След загубата на дядо си Тя се опита да се самоубие. Започна да изпада в състояния, който загубваше представата за време и място . Губеше спомените си. Предателството, от страна на приятелите и собственото си не доверие помагаха значително. Коментарите от страна на семейството като „Без чувствена.” „Студенокръвна.” „Егоистична.” И много други, който няма да кажа от съображение, че Тя все още е сред… хората. Нейното семейство й отне това, което е задържаше горе-долу добре. Отнеха й чувството за сигурност.

Затова искам да им благодаря ! Бяха толкова добри.

Забраниха й да вижда, хората на който имаше доверие, от ревността и ненавистта си, да я виждат усмихната и щастлива с други, а не с Тях. Забраняваха й всичко, което я правеше щастлива.
Може все още да не съм я превзела цялата, но имам контрол на част от Нея и то по-голяма от колкото Тя самата си представя.

» [коментари] Дневникът на Анна