"My tale, his soul..."

Заглавие: "My tale, his soul..." Сря Яну 12, 2011 11:11 am

Пролог

Чика Дайки е момче, което желае да изживее негова собствена приказка, но има един проблем... той не вярва в щастливия край. Или просто го е страх от това, което идва след края?
Хироко Исаму е момче, което вярва, че любовта не се крие в сърцето, а в душата на човек. Той иска да намери своята душа, но не е сигурен дали ще успее да го направи.
Живота на двете момчета става по-объркан от всякога, когато двамата се срещат, но поради дадени обстоятелства са задължени да се мразят. Какво става, когато, обаче, те се влюбят един в друг?

*****************************************

"В някои приказки добрите продават душата си на чудовищата..."

Когато бях малък, мама винаги ми разказваше приказки. Харесвах да слушам за всички чудеса, които се случват в тях. Тогава исках да бъда принц, който ще спаси красива принцеса от злото чудовище и ще заживее щастливо с нея завинаги.
Приказките, които съм чувал са много. С различни истории и герои. От принцеси, големи замъци, принцове с бели коне и корони до мечове, битки и омраза. Но те всички свършваха по един и същи начин - безкрайна любов.
Но винаги съм се чудел... ами ако някоя от тези приказки няма щастлив край? Може би, след като принцът и принцесата "се намерят", принцът й изневерява и се разделят. Или принцесата се влюбва в друг. Или някой от тях го сполетява инцидент и вече не могат да са заедно. Може би, приказката не свършва, когато прочетем "...и те заживели щастливо." Може би, едва тогава тя започва.
И сега, когато пораснах, все още продължавам да си задавам тези въпроси. Искам да изживея живота си като една приказка, но се страхувам, че, може би, някъде там след края на историята, не всичко ще бъде наред. Страхувам се, че моята приказка няма да има щастлив край.
Предполагам, обаче, че просто все още съм малко наивен. Невъзможно е живота да е приказка, нали?

-------------------------------------------

"...но аз никога няма да те продам."

Когато бях малък, не спирах да се питам какво е любовта. Наистина ли наранява толкова жесто както във филмите, или дарява такава радост както в приказките. Дали наистина може да крепи едно разбито сърце, или просто ще го разбие още повече. Но така и не получих отговори.
Веднъж попитах мама какво е любовта и тя ми каза: "Любовта, синко, е чувство, което никой не може да разбере. Тя идва и си отива без да предупреди, без да поглежда в страни, без да се връща. Тя се ражда с първия удар на сърцето и умира с последния дъх. Тя е различна при всеки човек, но при всички фигурира в някой друг определен човек."
Тогава не разбрах какво ми каза тя, но сега мисля, че поне малко го разбирам. Все пак, обаче, не мога да се съглася с хората, които казват, че любовта винаги остава в сърцето на човек. Колкото и да мисля, това не е така. Сърцето е мястото където "живеят" важните за теб хора - приятелите, семейството. А душата е мястото където винаги ще се стаява любовта. А когато намериш човека, който винаги ще обичаш, той става душата ти и те води.
Сърцето и душата са съвсем различни, защото сърцето може да се замени, когато "умре", а душата не може да бъде заменена никога.
Сега, когато съм голям, аз имам сърце, в което "живеят" всички, които обичам, които ценя. Но, дори и с тях, аз все още искам само едно единствено нещо. Да получа своята душа! Но е невъзможно тя да се появи от нищото като в приказките, нали?

Заглавие: Re: "My tale, his soul..." Сря Яну 12, 2011 11:53 am

Заглавие: Re: "My tale, his soul..." Нед Яну 16, 2011 1:02 pm

Глава 1

Ретроспекция

"Благодарение на една пиянска нощ майка ти забременя."

"Никога не съм искал това, но нямах друг избор освен да остана с нея докато ти не се родиш. Първоначално се радвах, че имам син, че имам наследник. Но изминаха няколко дни и вече не бях толкова сигурен. Не ми пукаше за майка ти от самото начало, не виждам причина да ми пука и за теб.
Виждаш ли, ако някога се срещнем, а съм сигурен, че това ще стане, ти трябва да наследиш моята компания."

"Когато навършиш седемнадесет години ще заминеш за Токио и ще учиш в един от най-добрите университети, за да получиш образованието, което ти е нужно за да управляваш. Всички разноски по убочението ти, парите за наем на апартамент и всичко устанало ще плащам аз. Няма да има нужда да работиш или да се занимаваш с всякакви други странични дейности. Единствено трябва да се съсредоточиш върху учението. Когато завършиш двамата ще се срещнем, за да обявим, че ти си новия директор на компания "Chika world".
Не можеш да откажеш това! Нямаш право на избор, ти трябва да станеш директор. Ще заминеш за Токио няколко седмици преди започването на учебната година, за да се настаниш в новия си апартамент. В плика има лист с адреса. Ще изпратя някой от моите подчинени, за да ти даде ключа и някой инструкции.
Това е всичко, което трябваше да знаеш. Ще се видим скоро."

Край на ретроспекцията

Заглавие: Re: "My tale, his soul..." Нед Яну 16, 2011 1:03 pm

Глава 2

Миу Хироко. Шеф на японската полиция. Най-добрият полицай в цялата страна. Живее в голяма къща със жена си и двамата си сина - Хироко Акио и Хироко Исаму. Те са наистина едно щастливо семейство. Но Миу Хироко не знае една малка, но важна подробност, която би застрашила както работата му, така и семейството му.

------------------------------------------

- А-ки-о-кун... - Хироко Акио чу подигравателен глас зад себе си.
- Рин. - каза той незаинтересовано и се обърна, за да застане лице в лице с висок мъж на около двадесет и две години, с черна коса, обрамчваща лицето му, и тъмни очи, изпълнени с веселие и жестокост.
- Хайде, Аки-чан. Не бъди толкова студен с мен.- чернокосия бутна другия мъж към стената и го притисна с тялото си.
- Разкарай се от мен, Рин. - каза със студен глас Акио. - Никой от нас не иска неприятности, нали?
С едно тихо "тц" Рин се отдръпна на две крачки от другия мъж и го погледна раздразнено.
- Къде е? - попита Акио, бутайки кестенявите кичури коса, които падаха в очите му. Чернокосият изкараот джоба си пакетче с няколко бели хапчета и го подхвърли към другия, който на свой ред му подаде пари и тръгна да върви, заобикалайки го. - Ще ти се обадя, за да ти кажа къде ще се срещнем другия път. - той се спря за момент и обърна глава към мъжа, който го гледаше сърдито. - И кажи на Рокуро, че утре ще се видя с него в склада. - и след това продължи по пътя си.

Хироко Акио бе на деведнадесет години. Той беше отличен ученик, без проблеми и с един от най-високите успехи в целия университет. Но както всеки човек и той си имаше своята "малка тайна".

------------------------------------------

Хироко Исаму е по-малкият син. Момче, живеещо щастливо живота си, не подозиращо за нещата, които могат да се случат. Той обичавсики - приятелите си, семейството си, близки и не-чак-толкова близки хора. Една промяна в обкръжението му, обаче, ще доведе до пълното объркване на живота му. Едно момче ще обърка целия му свят и ще го накара да се съмнява във всичко.

- Хиро-чан! - извика русо момче и се хвърли на гърба на приятеля си. Тежка въздишка, последвана от силно тупване и пглушителен писък.
- Хиро-чан е лош с мен!! - извика момчето и скри лице в ръцете си, преструвайки се, че плаче.
- Шин, Хиро. Не отново! - чу се отчаян глас зад тях и след секунди тримата приятели избухнаха в смях.
- Йо-чан! - Шин бързо се изправи и прегърна здраво присъединилото се момче, което с радост уви ръце около тялото му.
- Добро утро, Масуйо. - каза, кикотейки се на лудориите на приятелия си, Хироко.
- Добро утро. Хайде, Ши-чан, ще закъснеем. - момчето се отдръпна от прегръдката, печелейки раздразнено мърморене от приятеля си, и тримата тръгнаха към класната си стая, все още подсмихвайки се.
- Хей, какво става? - попита любопитно Хироко, когато влязоха в стаята и забелязаха, че целия клас се е скупчил, обсъждайки нещо.
- Ще имаме нов ученик! - извика някой, след което Шин и Масуйо веднага се присъединиха към тълпата със светнали очи. - Чухме, че се е преместил да учи тук заради коомпанията на баща си. - продължи момчето, гледайки Хиро. - Разбрахме, че е много красив.
Хироко се засмя на вълненито на класа си и седна на мястото си. Той също бе заинтересован от новия ученик. "Трябва наистина да е хубав, щом те са толкова ентусиазирани." помисли си той и погледна към учителя, който току що влезе в стаята.
- Всички по местата. - каза той високо и всички насядаха по чиновете си. - Предполагам, чее вече сте разбрали, че ще имаме нов ученик. - всички кимаха яростно с глави и учителят въздъхна. - Ами тогава той може просто да се представи. Влез. - извика малко по-силно и вратата на стаята се отвори, карайки всички да затаят дъх. В следващата секунда ченетата на всички удряха земята, а очите им почти изкачаха от орбитите си.

Заглавие: Re: "My tale, his soul..." Нед Яну 16, 2011 1:05 pm

Глава 3

-Не, не, Хиро-чан. - Шин погледна приятеля си и се намести по-удобно в скута на Масуйо, който уви ръце около талията му по-плътно.
-Хм?
-Хайде да отидем да се запознаем с новото момче.
-О, и как предлагаш да го направим? - Исаму повдигна въпросително вежди и обърна глава към съучениците му, които се бяха скупчили около новото момче. Учителят отдавна се беше отказал да преподава урок и бе напуснал стаята с тешка въздишка. Шин погледна шумната тълпа замислено за минута и след това се изправи.
-Хей! - всички млъкнаха и се обърнаха към него. - Ние също искаме да се запознаем.
Шин се усмихна кротко и след секунди всички бяха по чиновете си.
-Ши-чан~~ - Шин скочи в ръцете на Масуйо, който бе застанал до него. - Понякога може да си наистина страшен.
Момчето се нацупи при това, но приятелят му бързо целуна нацупените устни, спечелвайки си много широка усмивка.
-Oi, yamero*!! - момчетата се ухилиха към Хиро и тримата отидоха до новото момче.
-Здрасти! - извика щастливо Шин и прегърна стреснатото момче.
-Хей, Шин! Плашиш го. - извикаха приятелите му и се засмяха.
-Здрасти, аз съм Исаму, а това са приятелите ми Шин и Масуйо. - каза Хиро, печелейки вниманието на момчето.
-Здравейте. Аз съм Чика Дайки. - ослепителна усмивка се появи на красивото лице на Дайки. Момчето беше много красиво за... момче. Върховете на кафявата му коса нежно галеха раменете му, очите му бяха като море от течен шоколад, а леко розовите му устни стояха перфектно на нежното му лице. Усмивката му бе ослепителна. Тялото му бе слабо, но не прекалено много, тесните му дънки идеално очертаваха краката му, а разкопчаните горни копчета на ризата му показваха част от млечно бялата кожа на гърдите му. Той бе наистина много красив.
-Ne, ne, Хиро-чан. - русокосото момче започна да подскача весело около приятеля си. - Нека Чика-чан се присъедини към нас за обяд.
Хиро погледна обърканото изражение на новото момче и каза:
-Всеки ден след часовете се качваме на покрива, за да обядваме там. Спокойно е, а и така има по-малко оплашени хора. - след последното изречение той погледна към приятеля си, който още подскачаше като малко дете наоколо, гонен от Масуйо, който се опитваше да го успокои. Дайки се засмя на лудориите им каза малко по-силно, така че и Шин да го чуе.
-Добре, ще дойда с вас.
След секунди веселото момче скочи върху него и го прегърна силно, смеейки се.
"Може би няма да е толкова лошо колкото предполагах." помисли си Дайки.
-Виждам, че сте се запознали с новия ученик. - се чу силен глас от вратата и всички млъкнаха. Една стара жена влезе в стаята и отиде до Хиро, прошепвайки нещо в ухото му. Момчето я погледна за няколко секунди и въздъхна.
-Добре, идвам веднага. - той се обърна към приятелите си и каза.
-Съжалявам, момчета. Не ме чакайте, може и да закъснея. Отивайте на покрива без мен, а аз ще се присъединя по-късно.
Шин и Дайки го погледнаха объркано, а Масуйо само кимна, явно разбирайки за какво става въпрос. Хиро излезе от стаята със старата жена, а веднага след тях се появи и учителя. По изражението му се четеше облекчение, че суматохата около новия ученик е утихнала.
-Добре, всички по местата! - извика той и след няколко минути започна да преподава урока си.
Масуйо се загледа през прозореца и въздъхна тихо.
"Ако тези двамата продължават така... с Хиро няма да успеем да ги прикриваме още дълго." помисли си той. "И със него тук. - погледна към Дайки. - Ще бъде много по-трудно."

*Yamero - спрете, престанете

Заглавие: Re: "My tale, his soul..." Нед Яну 16, 2011 1:05 pm

Глава 4

--------------------------

Заглавие: Re: "My tale, his soul..." Нед Яну 16, 2011 1:06 pm

Искам коментариии~ *плаче*

Глава 5

---------------------------------------

*********************

» [коментари] "My tale, his soul..."