Денят беше, като всички останали. Хора вървяха по тротарите на град Мерихилд, а колите се движеха по пътищата. Моловете се пълнеха с млади и красиви момичета, в банките влизаха и излизаха жени и мъже, а по витрините на магазините се виждаха наи- различни реклами и манекени, облечени с маркови дрехи. Слънцето весело печеше и се смееше на простоватите хора, които за него бяха, като хлебарки, щъкащи наоколо. По синият небесвод се движеха малки бели облачета, а лекият есенен бриз се провираше по оцветените корони на дърветата и откъсваше прошарените листа. Те падаха по земята и я застилаха с постеля, която бе с тъмни окраски между жълто и оранжево. Слънчевите лъчи навлизаха през прозорците на къщите и осветяваха всичко в тях. Единствено в една къща пердетата бяха спуснати и не позволяваха на светлината да навлезе в нея. Двуетажната къща на улица Моонлайт бе най- хубавата в квартала. Стените й бяха боядисани в пепел от рози. Високата порта бе дървена, а от страни стояха две статуи на богинята Афродита, които все едно следяха минувачите с очи. Те показваха интереса на собственикът към старинните и скъпи вещи... Изведнъж пред къщата спря черно лъскаво и скъпо Ламборджини. Боята блесетеше, като току що купена, а вътре в нея се виждаха фигурите на двама човека. Едната врата се вдигна нагоре и от автомобилът излезе красив младеж, който приличаше на бог. Лицето му бе бяло; очите му- жълтеникаво кафеви, които се смесваха с цвета на листата, а косата му беше руса. Усмивката му беше ангелско прекрасна и запленяваше моментално момичетата. Тялото му бе слабо, не много мускулесто, но достатъчно, за да повали всяко момче; дрехите му винаги бяха предизвикателни- черни дънки и потник, който се впиваха в плътта му и небрежно разпиляна коса... Другата врата се повдигна нагоре и отвътре излезе друго момче, което беше също красиво, но не можеше да надмине по красота първото. Косата му беше пепеляво сива, а очите му имаха цвят, като на цъфналият синчец. Това беше Дейторе Асукумо- най- известната филмова звезда в града, а момчето, което бе със него се казваше Хотсума Мерой. Двамата младежи пристъпиха към портата и тя се разтвори. Когато навлязоха в къщата се разкри приказна гледка. Коридорът приличаше на огромна зала, в която навсякъде имаше статуи на полуголи богини, а по стените й бяха закачени картини на различни жени. Стълбите, които водеха към вторият етаж бяха позлатени, а по парапета се виждаха зелените стъбла на рядък вид ръстение и цъфнали лилави цветчета по него. Всичката тази прелест принадлежеше на Дейторе. Широка усмивка се появи върху лицето му, а в очите му пламтяха искри.
- Е, Хотсу...- извърна лице към приятелят си.- Няма по- хубаво от уютният и топъл дом.- русокосият ангел леко се намръщи.
- Пак ли започваш с глупостите, Дейторе?- каза той и заобикаля залата с очи.
- Хайде, хайде.- ехото от звънливият смях на Асукумо се разнесе и озвучи цялата къща.- Не бъди толкова кисел, Хотсу.- Хотсума беше с различен характер от сивокосият. Понякога самият той не се понасяше... Не харесваше почти никого и не общуваше с много хора. Всички го гледаха, като актьорът, играл в хиляди порно филми и момичетата, които му бяха фенки не го оставяха на мира. Мислеше, че воденето на разговор с незначителните човеци е губене на време. Но с Дейторе беше различно, защото то бе пълно негово противоречие. Двамата бяха приятели от детството и до ден- днешен не се бяха разделяли. Дори, когато бяха завършили колежа, кандидатсваха в един и същи университет и постигнали заедно мечтите си. Той беше вечно светещата светлина в животът на Мерой, която всяваше топлина и радост в леденото му сърце...
- Време е, Хотсума.- отново онзи топъл глас се чу, с който всеки път му говореше. Последва миг мълчание...
- Добре де, добре!- измрънка под носът си русокоското и изсумтя раздразнено. Отново дългът ги зовеше, а усмивката от лицето на Дейторе не се махаше. Те тръгнаха да се изкачват по стълбите и когато стигнаха коридорът, тръгнаха по него. Вървяха и мълчаха- това беше обичайното им поведение от толкова много години насам... Изведнъж Мерой се скова на място, а очите му се присвиха в презрение. Сивокосият също се спря, а звуците, които излизаха от стаята до тях кънтяха в коридора. Едва сега ги бяха чули и те никак не се харесваха на Хотсума.
---------------------------------
- Акейро, не можем тук!
- Защо не?
- Някой може да ни види... Мммм...
- Ами, нека си гледа тогава.
- Не можем.... Мммм...
-----------------------------------------------
- Ихааа.... Невероятен си, Хотсума Мерой... Колко си секси само, когато играеш дяволити роли.- веждите на русокосият младеж се сбръчкаха, крайчетата на устните му образуваха мрачна форма, а отмосферата около него беше демонична. Това беше малка част от негов порно филм. Дейторе направи веселяшка физиономия и открехна безшумно вратата на стаята. Веднага зад него се появи и Хотсума.
- Кой е този дребосък?- запита с тих и гневен глас Мерой.
- Това е малкият ми братовчед.- отговори приятелят му.
- Какво?- изненадата се изписа върху него.- Това е досадният Мира?- все още не можеше да асимилира току що казаните думи.
- Да, Хотсу.- отново онзи меден смях излезе изпод алените устни на сивокосият ангел. Мерой се изправи и гледаше побесняло. Как можеше това хлапе да гледа филмите забранени за деца? Дейторе се изправи и лицето му беше някак странно. Демонското в него се бе събудило и измислило отмъщение към братовчед си, който, като малък всеки път им досаждаше.
- Хотсу...- момчето пред него го погледна и видя заядливата му исмивка.
- Какво?
- Опитай се да познаеш какво си мисля?- беше му зададен въпрос. Веднага тялото на русокосия се стегна, заядливо и самодоволно устните му се извиха в усмивка.
- Не е това, което си мисля и аз, нали...?- смях се разнесе около тях.
- Да, Хотсу... Това е...- едва сега звукът от смехът на Мерой излезе навън от гласните му струни. Пъкленият им план беше заформен, оставаше само изпълнението му....
Вратата се разтвори напълно, но дори и звук не се бе чул от нея. От двете страни се облегнаха младежите със скръстени ръце и гледаха с надсмешка момчето, което се беше излегнало на леглото и гледаше филма пред себе си.
- Не, не.- заговори Дейторе с възмутен глас и поклати глава.- Колко невъзпитано и непростимо.- Хотсума пък не мърдаше и всякакви мисли минаваха през главата му. Мира моментално скокна от леглото и на секундата беше върху пода. Гледаше към вратата изплашено и не можеше да повярва на случилото се.
- Не те ли е срам.- започна да говори арогантно русокоското.- Малък хлапак си, а пък гледаш филми за възрастни.- тогава стрелна пронизващ поглед към него. Зеленокосото момче беше шокирано, а студът от страх вледеняваше тялото му.
- Батко...- започна да заича той.- Хотсума...- очите му се разшириха и не знаеше какво да каже.... Русокосият ангел извади от джоба си кутия с цигари, измъкна грубо една от тях и небрежно я запали. Дръпна си от цигарата и когато издиша дима, той се отправи към момчето. Мира се закашля, а перфектните устни на Хотсума се извиха в зловеща усмивка. Зеленокоското седеше вцепен на място и не можеше да асимилира още създалата се неловка ситуация. Пред него седяха по- големият му братовчед, на когото беше дошъл на гости, както и човекът, който боготвореше толкова много. Беше изгледал всичките негови филми и дори след краят им се заключваше в тоалетната... Изведнъж зениците му се разшириха, а очите му трептяха. Хотсума се изправи, приближи се до Дейторе и притисна сексапилното си тяло до неговото. Обгърна с ръце сивокосият и впи прежадняло устни в неговите. От своя страна пък Асукумо не се одръпна и езиците им се преплетоха. Започнаха игриво да играят, а Мира стискаше ръце в юмруци. " Какво за бога, правят те? Те се целуват? Невъзможно!... Но, той докосва Хотсума.... Усеща тялото му близо до себе си! Той е само..." мислеше си момчето, по което се зараждаха непознати за него студени тръпки на възбуда. Сякаш колената му омекваха, а пръстите му трепереха от гняв. Нямаше да позволи да докосват меката му гръд и да чувстват дъхът, който можеше да убие всеки... Моментално застана пред тях и отблъсна назад тялото на братовчед си. Гледаше го право в очите и все едно го пронизваше с хиляди остриета. Щеше да защитава идола, на когото се беше възхищавал толкова много пъти... Внезапно почувства по рамото си леден допир на нечия ръка. Бавно извърна глава и се срещна с тези, така прекрасни и омайващи очи на Хотсума. Те го гледаха и го засмукваха в черната бездна. Сякаш го парализирваха и не му позволяваха контрол над собственото си тяло... Точно след миг зеленокоското беше върху леглото, а Мерой върху него. Все така смразяващият му поглед гледаше в очите на Мира, а дъхът му притискаше навътре викът, който искаше да излезе изпод устните на безпомощното момче....
