Преродена Любов по Vampire Knight

Надявам се да ви хареса Това фикче го пишем аз и още едно момиче


1-ва глава

Чернокоската бавно слезе от колата. Пое си дълбоко въздух и отвори очи, унесена от приятната миризма на есен. Тя бавно закрачи по алеята натрупана с нападали листа. Момичето се спря пред огомната порта на Академия Кросс. Огледа добре мястото, което щеше да й е дом и училище от сега нататък. Чернокоската пъхна ръце в дългото черно яке и продъжи напред. Пред входната врата я чакаха момиче и момче.
- Ти сигурно си Карлин Аберон- новата ученичка?-попита с широка усмивка момичето.-Казвам се Юки Кросс, а това до мен е...-преди Юки да е довършила Карлин продължи:
- Кирию Зеро.-гласът на момичето прозвуча съвсем безчувствено и студено. Тя погледна Кирию в очите , както и той беше направил. Юки имаше чувството, че Карлин всеки момент ще убие Зеро. Изведнъж чернокоската се хвърли на врата на момчето, но в прегръдка. Той я вдигна и я завъртя:
- Отдавна не сме се виждали, Лин.-каза Кирию , пускайки момичето. Юки беше приятно изненадана и не очакваше подобно нещо. Още повече се учуди, когато видя Зеро да се усмихва, а той не винаги се усмихваше. ''От къде ли се познават?'' запита се Кросс.
-Да, мина доста време.-отговори Карлин и се усмихна също, но и на двамата усмивките не им се задържаха дълго, което доста учуди Юки. Разбираше за Зеро , той винаги се мръщеше, но тя? Тя защо също беше намръщена? ''Да не би да я боли някъде?'' запита се момичето неразбиращо внезапната промяна в настроението на Карлин, докато вървяха към класната стая. Учителката , която пишеше нещо на дъската се обърна към двата префекта и новото момиче.
- Деца , това е новата ни ученичка Карлин Аберон.- Лин кимна и изчака да й посочат място, където ще седи.-Ще седнеш до Кирию Зеро.-каза учителката и продължи да преподава. Карлин вървеше след Зеро и до ушите й стигаха коментарите на новите й съученици- ''Доста е красива'' , ''Прилича на Нощната смяна'' и още много, който Карлин не можеше да разбере. Аберон седна до Зеро и се помъчи да слуша учителката. Тя усещаше погледите върху себе си, което я дразнеше изключително много.
Денят беше минал бързо и следващата спирка за Аберон бе кабинета на Директора. Тя почука и след като получи позволение, влезе.
След дълъг разговор за правилата Карлин беше доста учудена. Правилата не бяха нещото, което я бе учудило, а самия директор. Тя си представяше по много по-различен начин най-добрия ловец на вампири. Тя още от малка му се възхищаваше, докато слушаше историите за него от майка си. Тъй като Карлин произлизаше от семейство на ловци и познаваше Зеро, така както се познаваха баща й и Кайен.
- Ето и списъка от Асоцияцията за вампирите , който трябва да убиеш.- Директора подаде списъка на чернокоската.- Радвам се , че дойде.-завърши Кайен и Карлин излезе.
Аберон бавно вървеше по тъмния коридор. Небето беше чисто без дори и една звезда. Карлин много се безпокоеше, защото наближаваше пълнолуние- нейният кошмар. Тя носеше тази ужасна съдба направила живота й ад. Кошмар, от който не можеше да се събуди , колкото и да й се искаше. Ненавиждаше вампирите- те бяха чудовища в човешки вид. Мразеше се! Тази съдба я правеше чудовище- тя бе едно чудовище. Карлин беше полу-човек, полу-вампир. Когато се изнервяше и загубваше контрол над емоциите си тя ставаше вампир- но това вече не беше проблем за нея. Доста добре знаеше да контролира чувствата си и никога не излизаше извън релси. Но кошмара й още не свършваше- имаше ли пълнолуние тя цяла нощ оставаше вампир. Докато не се скрие луната и отново възцари слънцето- това бе наказанието й. Малката й тайна, която тя криеше от целия свят. Не й стигаше това, но се оказа , че е някаква жена, която се прераждала. Когато чу това Карлин отначало не вяваше, но когато виденията за миналите й животи започнаха да начестяват, тя повярва . Но Лин не беше обиновен вампир- не се хранеше с хора или вампири, а с кръв от чистокръвни вампири. Добре , че имаше специални таблетки , който бяха дадени от Асоциацията на ловците, за да не излиза извън контрол. Едновременно кръвта й бе много силна, тъй като се хранеше само с кръвта на чистокръвен вампир. Карлин имаше различни способности и доста сладка за другите вампири кръв.
Чернокоската леко разтърси глава , за да се оттърве от мислите в главата си и продължи напред към вече показаната й стая. Добре , че беше сама- така щеше да й е по-лесно да пази тайната си.
Карлин отвори вратата- помещението бе голямо и хладно. Имаше един прозорец, легло до него, а до леглото шкафче с малка нощна лампа. От дясната страна стояха голям гардероб и кръгла маса с два стола. Тя седна на леглото - изглежда утре трябваше да излезе на пазар, за да направи стая от това чудо. Момичето въздъхна и бръкна в джоба си. От него изкара списъка, който й го бе дал Кайен . Там бяха написани вампири изпаднали в ниво Е, които тя трябваше да убие.

- Карлин!-викаше Юки и чукаше по вратата.-Карлин! Ставай!-извика момичето и затропа още по-силно. Карлин бавно отвори очи и мързеливо стана, за да отвори вратата. -Най- накрая се събуди!-каза с усмивка префекта. -Вчера забравих да ти кажа, че тази вечер ще има бал. Трябва да си купиш рокля. Сега побързай, че ще закъснееш за първият час!-извика отново Кросс , като се затича към стаята.
След десет минути Карлин бе готова и тръгна към класната стая. Часовете минаха скучно за нея- тя знаеше уроците, защото в миналото й училище бяха малко по-напред. След училище Юки я накара да отидат до селото, за да й вземат рокля. Ако зависеше от Карлин ,тя би предпочела да си седи в стаята, отколкото да танцува, да си сложи рокля и високи токчета- ужас! Никой не можеше да я изкара от кецовете! Изведнъж пред очите на Аберон дойде картинката, как Зеро я е хванал за кръста и Юки се мъчи да й сложи обувки с точета. Момичето леко се подсмихна на глупавите мисли , който минаваха през главата й и продължи напред. След дълги размишления и двуумения от страната на Юки, те най-накрая избраха рокля. Карлин бързо щеше да свърши с избирането на рокля, като си купеше първата видяна. Не беше много по нейн стил да се разхожда от магазин на магазин. След като купиха роклята те бързо се върнаха в академията и отидоха да се обличат.
Карлин облече кърваво червената рокля без презрамки . Тя беше дълга и долната част леко бухнала. Обу си черни обувки с токчета / колкото й да не искаше/ , които й обещаваха , че ще има доста пришки. Тя се погледна в огледалото- кожата й бе бяла , устните алени, а очите сиви. Сложи си молив , спирала , малко сиви сенки , който размаза с пръст , за да не е като вещица и къраво червено червило. Върху червилото си сложи гланц, за да има блясък и се напръска със своя парфюм.
Карлин погледна през прозореца- имаше тъмни и черни облаци, затова неможа да види луната. ''Пък и не мисля, че ще има пълнолуние'' каза си наум и излезе. Балът отдавна бе започнал.


-Защо си сама?-попита Акатски, когато видя Рука да стои сама на терасата. Тя се обърна и от очите й Акатски разбра отговора. Чакаше Канаме- нейната любов. Той леко наведе глава, Акатски искаше Рука да чака него, а не Канаме. Той я обичаше, но само едностранно. Какво ли не би дал тя да е с него, но Рука никога нямаше да забрави Куран.
Той застана до нея и се загледа в облачното небе.
- Защо, Акатски? Защо не отвръща на чувствата ми?-рижавокоското беше смутен от думите й. Две горещи сълзи паднаха от червениково-кафевите й очи. -По красива съм от Май и от Юки, защо не обръща и на мен внимание?-тя прегърна Акатски, който беше потресан. От къде знаеше как изглежда Май? Канаме беше забранил да се споменава името й, камо ли да се влиза в стаята й. Изглежда Рука не е могла да сдържи любопитството си и е влязла.
Май Итсуми - единствената жена, която разтопяваше сърцето на Куран... Единствената жена проникнала толкова дълбоко в него. Канаме обичаше много Май и искаше да прекара вечния си живот с нея, но неможа да го направи. Той не искаше да я превръща в чудовище, не искаше като кученце тя да изпалнява заповедите му. Годините за тях минаваха бързо. Канаме имаше вечен живот, но не и Май. Тя остаряваше и криеше болеста си от него. Май всеки ден се бореше срещу бързо напредващата болест, но един ден тя наделя и я победи. Този ден й бе последен. От тогава Канаме намрази света, забрани споменаването на нейното име и влизането в стаята й. На този ден преди седемнадесет години тя намери смъртта си, както и днес беше рожденият ден на Карлин. Но тъй като се беше родила в полунощ тя го празнуваше на другия ден.

Единствено Куран Канаме не беше на бала. Той седеше пред огромната картина на Май Итсуми и се взираше в красивите й сиви очи. Днес се навършваха седемнадесет години от трагичния ден. Само веднъж в годината влизаше в тази стая - не можеше да издържи на мъката. Цяла година събираше сила, за да се изправи срещу тъгата. Не можеше да се загуби и да остави Юки. Когато името на малката му сестичка мина през ума му той, се сети че тя го чака на бала. Канаме бързо тръгна към стаята си , но се досети , че трябва да отиде до съвета. Имаше малко работа, но щеше да се върне бързо.

Карлин бавно слезе по стълбите на балната зала. Чуваха се викове от завист, някой се възхищава на красотата й, а други на роклята. Тя бързо отиде до Зеро, който я запяше. Всъщност всички в залата я гледаха. Това доста подразни Карлин.
- Къде е Юки?-попита бързо Лин.
- Незнам.-отговори Кирию, който се бе облегнал на стената.
- Карлин!-задъхано извика Юки на новата си приятелка.- Ела с мен...-Крос задърпа момичето без дори да й каже къде отиват. Не й стигаше , че върви като гейша с тези ткчета , ами и трябваше да бяга. Лин имаше чувството, че всеки момент ще падне, но за щастие не стана.
- Какво става?-попоита най-накрая Аберон.
- Канаме го няма, искам да го потърсим.-каза Юки като отвори голямата порта. Нямаше никой, защото всички вампири бяха на бала.-Ти тръгни от ляво, а аз ще мина отдясно.-бързичко нареди бриюнетката и се затича. Карлин кимна и тръгна.
Докато се луташе из коридорите тя видя отворена врата в края на коридора. Бавно тръгна натам. Влезе в някаква стая. Имаше тъмночервени пердета, красиво легло и мебели. Огромната картина , закрита с черно одеало привлече вниманието на Карлин. Тя мина покрай масата и без да иска се допря с пръст. Остана отпечатък от пръстите й, защото по масата имаше покривка от прах.Това веднага я накара да си помисли, че отдавна никой не е стъпвал тук , но пък вратата беше отворена. Тя любопитно дръпна черното одеало и очите й се разшириха от учудване. На тази картина имаше жена- досущ като нея. Сякаш бе нейна близначка, но малко по остаряла. Същата катранено черна коса, дълбоки и красиви сиви очи, с бяла кожа и същите алени и плътни устни.
- Май...?-чу се мелодичен глас с нотка на изненада и в същото време любов. Карлин се обърна и на десет крачки зад нея седеше мъж. Той беше много красив, чак момичето учудено леко разтвори уста. Лицето му бе като изваяно- бледо и без едно петанце. Имаше кафява коса и червениково-кафеви очи. Канаме бе потресан, нима Май се беше върнала или му се превиждаше? Това бе тя - никога неможеше да обърка тези красиви сиви очи.
- Съжалявам, просто вратата беше отворена и аз ...-започна да се оправдава Карлин, но спря когато мъжът продължи да я гледа така втренчено .- Добре ли сте?- попита тя, като се доближи. Той я наблюдаваше с интерес. Не искаше дори да мигне - страхуваше се , че ако затвори очи тя ще изчезне. Беше го страх, че ако я докосне ще се изпепели. Канаме най-накрая кимна и продължи да гледа Лин.
-Казвам се Карлин Аберон , не исках да ви безпокоя, но с моята приятелка Юки търисхме някого и когато видях, че вратата е отворена влязох. Не можах да сдържа любопитството си и погледнах картината. Извинявам се.- каза момичето , като леко се изчерви на глупоста си. Тя седна до Канаме на канепето. - Сируген ли сте, че сте добре?- попита Лин и посегна за да види дали има температура. При допира й Канаме настръхна. Това беше тя, нямаше никакво съмнение. Винаги би познал нейният допир. Само Май можеше да го накара да изтръпне когато го докосне, никой друг... Само Май. Карлин беше учудена- вместо да е горещ той беше студен. - Ще ви донеса вода.- каза Аберон и стана.
- Не, благодаря.-отговори Канаме.- Ще ви помоля само да дойдете до стаята ми, за да изчакаме Юки там, защото замъка е голям и едва ли ще ни намери ако се разхождаме.- отговори спокойнно Куран, въпреки че в него всичко бушуваше.
Карлин седна на червения диван и се отпусна- тъпипте й точета бяха изтормозили краката й. Тя затвори очи и чу песен. Изглежда Канаме я бе пуснал , за да не й е скучно. Тя се заслуша в песента, никога не бе чувала тази песен и доста й харесваше.
-Hi Miss Allice, anata gara su no ...- без да се усети запя тя. След секунда усъзна какво прави и смутено отвори очи. Когато Куран чу Калрин да пее вече беше потресан. Това бе любимата песен на Май, а тя я знаеше.
-Знаете песента?- попита учудено той.
-Не, всъщност я чувам за първи път...- замислено каза момичето. Беше доста объркана - какво по дяболите ставаше?
-Един танц?- Канаме подаде ръка. Лин вдигна засрамено глава.
-Ъм..- притеснено започна да заича тя. Не я биваше много в танците, но дори преди да е довършила, Куран я дръпна и започнаха да танцуват. Бузите на Лин пламнаха от гняв и срам. Дори не беше изчакал отговора й. След дълъг танц той я наведе точно пред прозореца. Черните облаци започваха да се махат и добре закръглената луна се показа.
- ''Пълнолуние?!'' страснато си каза Карлин. Пълната луна се отрази в сивите й очи. Тя ги затвори. Косата й стана по-дълга и още по-черна. Лицето й по-бяло, а очите черни. Лин бавно и уплашено отвори очи. Канаме не разбираше какво става- сега тя бе станала още по-красива. От червените плътни устни на момичето се показаха два вампирски зъба.
-Не!-простена Карлин. Сълза изпълниха очите й , но тя не ги пусна. - Пусни ме!- извика тя и се отскубна от прегръдките му. От ужас с ръка покри устата си, а с другата вдигна роклята си и побегна.