Болка и щастие под синьото небе - по Наруто

Ето това е моето парво фикче, дано да ви хареса


Беше една лятна, прохладна, но същевременно и топла вечер. Беше пълнолуние. Но луната седеше така зловещо пред нея, все едно знаеше, каква ще е съдбата на момичето, което беше легнало върху зелената трева и гледаше с радост- нейната красота и величие. Нейните очи бяха сини-като небето; безгрижни-като песента на птиците; любящи-като лъчите на слънцето, който всяка сутрин докосват цветята; бездънни-като морето; незнаещи, че света е горчив и зловещ. Нейното лице беше бяло като снега, то беше винаги усмихнато и лъчезарно. Тя седеше и си мечтаеше: да стане красива; да си намери някой, който я разбира, на когото ще може да сподели, който ще е винаги до нея; че ще има много приятелки, на които да разчита; че ще е много радостна и весела; ще има съпруг и семейство; че никога няма да е сама. Но, съдбата явно се подиграваше с нея, защото от този момент нататък, тези невинни и безгрижни очи щяха винаги да са пълни със сълзи и тъга, на лицето и нямаше да се появи онази усмивка на безгрижност и радост. Тя обичаше да отива на някоя поляна, да ляга върху тревата и да гледа небето, облаците, звездите и луната. Така тя беше щастлива, не мислеше за проблемите, оставаше самичка с мислите си и когато беше тъжна.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Глава 1
Тя стана и тръгна да се прибира, защото беше станало твърде късно. Беше много закъсняла, сигурно родителите й щяха много да и се накарат. Притесняваха се за нея, защото те много я оичаха, както и обичаха и нейният брат. Когато стигна до вратата, тя я отвори с очакване на най-голямото конско, което е получавала до сега.
- Хината, къде беше? Знаеш ли колко е часът?- Чу се ядосан глас (беше майката на хината).
- Знам мамо.- отговори Хината умърлушена.
- Като знаеш защо се пребираш по това време и къде беше? Подволите, знаеш ли, колко много се притесних за тебе?
- Знам мамо, съжалявам, бях на поляната до академията гледах небето и луната, и изгубих представа за времето. Няма да се повтори, обещавам ти.- отвърна Хината с примирение.
- Неджи прибрали се или още го няма?- Попита тя с умислен глас.(Неджи беше нейният брат).
- Не, още не се е прибрал, сигурно е някъде с онези нехранимайковци Наруто и Саске, и кой знае какви ги вършат.
- Добре аз ще отивам да си лягам.- момичето продължаваше да бъде с това умислено и загрижено изражение върху лицето.
Тя тръгна да се качва по стълбите към стаята си, когато бе спряна от думите на майка и.
- Хината няма ли да вечеряш?
- Не мамо, не съм гладна, от доста време нямам апетит.- отвърна тя и леко се усмихна.
- Какво ти е, не си яла от вчера, да не би да си настинала?
- Не нищо ми няма, не се притеснявай за мен, добре съм.- отговори тя като се усмихна още повече, за да не разбере майка и че нещо я мъчи.
- Мамо, искам да говоря с тебе!- угрижено се обърна Хината към майка си.
- Не сега Хината, нямам време, пък и имам работа за вършене.
Тя отвори вратата на стаята и легна на леглото си, все така замислена.
Тя се казваше Хюга Хината от клана Хюга. Нейната коса беше гарваново черна, очите- сини, също като на майка си, а лицето- то беше снежно бяло и най-прекрасното на света. Приятелки й бяха само Сакура и Ино, другите момичета я смятаха за задръстена и срамежлива. Никой от тях не искаше да бъде приятелка с нея, както и да излизат заедно. Само те двете бяха видяли истинската същност на Хината-на това мило, приятно и срамежливо момиче. Те вярваха, че тя е страхотен човек и занапред тази нейна способност, като се срещне някой с нея , и се запознаят, дори и да е имало само малко време за разговор, тя моментално се сприятелявала с него,че тя ще има много успехи. Но другите момичета-те били надути и възгордяни.Тя била най-силна и най-умната в класа, затова всички и завиждали.
Брат й- Хюга Неджи имаше кестенява коса, зелени очи и бяло лице.Той беше един от най-силните ученици в академията, но беше и по-голям от Хината, и в по-горните класове. Негови приятели били Учиха Саске- от клана Учиха и Узумаки Наруто. Те тримата били пакостниците и побоиниците в цяла Коноха. Неджи наистина беше един от най-умните ученици, но когато се събереше със Саске и Наруто ставаше съвсем друг човек. Отиваха в някой магазин и гледаха списанията- който бяха им забранени дотогава, купуваха си алкохол и се напиваха, сбиваха с някой, или пък правеха покости на хората. Винаги когато ги хванеха викаха родителите им- по-точно родителите на Неджи и бабата на Саске.
Узумаки Наруто нямаше родители нито роднини. Косата на Наруто беше руса а очите му бяха сини. Той беше сирак, дори и не познаваше родителите си, беше израснал сам-самичък. Когато беше малък, все се правеше на глупав и все се спъваше, или правеше някоя беля за да може да привлече вниманието на хората. Всички в Коноха мразеха Наруто, гледаха го с презение и страх. Той винаги се опиттаваше да прикрие самотата си и сълзите си че няма, кой да го посрещне в дома му, че няма кой да го целуне за лека нощ, няма кой да го прегърне когато е тъжен, няма кой да го похвали, когато е постигнал нещо. Той винаги си задаваше един и същи въпрос- 'Защо, защо всички ме гледат по един и същи начин?', но отговор не беше получавал от никого. Тогава Саске и Неджи станаха негови приятели, Наруто беше много щастлив, въпреки че нямаше родители. Те двамата бяха като негови братя и както и неговото семейство.
Учиха Саске- той имаше черна коса и въглено черни очи. Той беше от клана Учиха, но беше единтвено той и баба му живи от неговия клан.Защото някаква банда влязла в Коноха през нощта и избили целия му клан. По чудо той се спасил, защото майка му го била скрила, като чула писъците на роднините им и баба му, зашото те не искали да убият старата жена, кой знае по каква причина.
Майката на Хината и Неджи се казваше Хюга Анко- тя беше от страната на пясъка(Суна). Косата и беше черна и имаше сини очи, лицето и винаги беше много жизнерадостно, весело и сияещо от радост. Но това щеше да се промени, скоро.
Бащата на младите Хюга се казваше Хюга Хизаши- Той имаше кестенява коса и зелени очи, беше много хубав, но и толкова лош. Той имаше безразлично лице, което не го интересуваше нищо и никой.
От тази вечер, за всеки щеше да бъде различно. Младите дори и не подозираха каква е тяхната съдба.

---------------------------------------------------------------------
Глава 2
Хината все така лежеше на своето меко и удобно легло, вперила поглед в тавана на стаята. Извенъж една сълза се стече от нейните очите и тръгна към леко зачервените и бузи, и падна на възглавницата. Последваха я и други сълзи. Тя се разплака, очите и се зачервиха. Тя се изправи и седна на леглото, през това време почна да си трие очите и да изтрива сълзите, които бяха по очите й и лицето й. Тя пак погледна към тавана- който беше бял и стоеше така безразличен. И пак се разплака.
- 'Защо, винаги когато искам да поговоря с някого, никой няма време за мене. Мама както винаги е заета; брат ми го няма и се шляе, кой знае къде; баща ми го няма- той винаги е на път и по работа, пък и на него не мога нищо да му кажа, защото най-много да ми се развика или смъмри. Сакура и Ино ги няма- те са си при свойте родители. Завиждам им. Техните родители винаги ги изслушват, винаги им обръщат внимание и им помагат, а на нашите въобще не им пука за мене. Само повтарят:- Наджи това направил, Неджи онова направил, гледай брат си, защо не си като брат си. Писна ми, само да ме сравняват с него, аз не съм Неджи, аз съм Хината и не мога да бъда друга.'- изплака Хината.
- 'Пък и не ми стига това, ами и в академията ми се подиграват, че съм стисната и не говоря с никого освен със Сакура и Ино. Защо всички така се държат с мене не мога да разбера. Много ми е трудно, незнам какво да правя.'- Хината продължаваше да плаче с горчиви сълзи.
Спомен от по-рано през деня:---------------------------------------
- Хината ти няма ли да дойдеш да играеме на карти?- извика й Сакура.
- Не, вие играйте, аз немога да играя на карти.- усмихна се леко Хината на Сакура.
- Остави я тази задръстенячка, тя нищо друго не може освен да зубри.- чу се заядлив глас на едно момче, което се казваше Конохамару.
Конохамару беше внук на третия Хокаге и се мислеше за много голяма работа и винаги се надуваше пред всички. Никой не смееше да му се опълчи.
- Върви да си играеш с куклите и да зубкаш ти за друго неставаш, че може да затъпееш, малка глупачка... задръстенячка такава.- обиждаше я той наперено.
- Аз.. аз.. отивам да си преговоря по история на Коноха.- каза Хината с насълзени очи и смирено. Тя седна на чина си и отвори учебника си.
- Конахамару недей да говориш така на Хината, защо се държиш с нея така.- опрекна го Сакура.
- А как да се държа с нея, като тя нищо друго не знае освен да учи, нито излиза да играе с нас, нито нищо.- оправда се момчето. - Е, ще играеме ли или не?- тросна се той.
- Добре де, добре почваме.- сагласи се Сакура.
Часът вече почна и учителят Какаши влезе и отиде до бюрото си.
- Добър ден ученици, как сте днес. Подготвихте ли се за днешния час и за изпитване.- Попита любопитно Учителя.
- Да-а-а!- Извикаха учениците, само няколко си замълчаха-тези който бяха двойкаджиите на класа.
- Добре сега ще разбереме.- Учуди се Какаши. - И сега ще започнеме с изпитването, кой иска да е първи?- Учителят погледна въпросително учениците си.
- Учителю Какаши, може ли аз да съм първа?- Попита Хината, която отдавна беше вдигнала ръка, преди той да попита.
- Да може, естествено че може Хината. Стани и ела пред дъската.- отговори той на въпроса.
Хината стана и отиде право пред дъската и зачака с нетърпение въпросите, който той щеше да и зададе.
- Добре да започваме. Искам да ми начертаеш специалните части на Коноха по каква схема изпълняват мисиите си.- зададе въпроса си той.
- Да, почвам.- възкликна щастлива Хината и започна да чертае на дъската.
Между другото целият клас, освен Сакура и Ино, си шушукаха нещо и се смееха.
- Сигурно се подиграват на мене.- помисли си Хината и се смути.
- Готова съм учителю.- Хината беше сигурна че е отговорила правилно.
- Браво, всичко е вярно. Можеш да си седнеш, получаваш шестица.- доволно каза учителя.
Хината се зарадва и се запъти към мястото си, когато се вцепени от жестоките думи отправени към нея.
- Глупачка такава, само ти ли си най-умната в този клас, как смееш да искаш да си първа, за каква се мислиш, лицемерка. Виж се каква си грозна и проста, никое момче няма да те хареса само ако зубриш. Ти си задръстенячка и смотанячка и.....- викаше злобно по нея Конохамару
Хината едва се сдържаше да не се разплаче докато той я обиждаше и само това чуваше в главата си ' Ти си задръстенячка и смотанячка'. Момчето още не беше довършило изречението, когато Хината се разплака и избяга от стаята- наранена, обидена, унижена пред всички.
Край на спомена ------------------------------------------------------
Тя пак се разплака, като си спомни това и незнаеше какво да прави и въобще не и се ходеше на училище.
А между временно се прехварляме при Неджи, Саске и Наруто.
Тримата бяха отишли до магазина и си бяха вземали всякакъв алкохол и тръгнаха към парка за да може да си го изпият. Седнаха на една пейка и отвориха торбата с алкохола. Извадиха една бутилка, отвориха я и след 20 минути нямаше нищо в нея. Отвориха втора и с нея се случи същото.
И така докато не изпразниха торбата и не изпиха всичкия аклкохол, който бяха взели. На една друга пейка седеше едно момиче- беше много хубаво, не беше от Коноха, явно чужденка, но по каква причина беше там, никой не знаеше. Те решиха да разберат, пък и можеха да се позабавляват с нея, щом не е от селото. Станаха и се запътиха към пийката и се спряха пред момичето.
- Какво прави тука и толкова късно, такова красиво момиче, като тебе.- попита Саске с безразличен глас, момичето.
- Да не би да си се изгубила.- добави и Наруто, който се беше усмихнал лукаво и заядливо.
- Не, не съм, тук съм по заповед на Казекаге и трябваше да се срещна с Хокаге, но нея я нямало и реших да си почина, защото пътувах много дълго.
- Ти си от Суна, така ли?- въпросително си повдигна едната си вежда Неджи.
- Да, е и какво като съм от Суна, пък и това защо съм тук вас не ви засяга. Ще говоря само пред Хокаге, така че моля ви оставете ме намира!- отговори наперено и заядливо момичето.
То се казваше Темари- имаше руса дълга коса, кафеви очи, свежо и бяло лице. Беше дошло да предаде на Хокагето някакъв документ от Лидера на Суна.
- Брей че отворка си имаме тука!- заяди се отново с нея Саске.
- Не ми се правете на много готини и страшни, защото не сте. Не ме е страх от вас.- напери се още повече Темари пред тях.
- Така ли. А трябва, защото сме само тримата тук и няма никой друг, пук и не се знае какво може да стане.- Наруто вече се беше ядосал, че някакво си момиче, което дори не е от Коноха така им говори.
- Хаха, че какво можете да ми направите. Пък и ако посмеете, после ще си имате проблеми.- засмя се надуто момичето.
Тримата вече не издържаха на нейния присмех отправен към тях. Те я хванаха за ръцето и запушиха устата, изправиха я от пейката и я поведехо към една изоставена барака. Там я блъзнаха в стената. От блъсъка тя се удари много жестоко, и изпадна в безсъзнание.
---------------------------------------------------------------------

Глава 3
Когато Темари се събуди, се опита да се подпре на ръцете си и да стане, но не можа, защото нейните ръце бяха завързани с въже. Тя се огледа наоколо за да види къде точно се намира. Погледа и се спря на трите момчета, който бяха седнали на една маса и пиеха алкохол.
- 'Къде ли съм?- помисли си тя. - 'Сетих се тези тримата ме доведоха тук, бласнаха ме в стената и след това нищо не помня. Дали са ми направили нещо?- побърза тя да погледне на долу към дрехите си, след като видя че нейните дрехи бяха непокътнати тя малко се пооспокои. - 'Нищо не са ми направили, знаех си че нямат смелостта да направят нещо, явно ги е спряло това че съм пратеник на Казекаге.- оспокои се напълно тя.
- Я спящата красавица се е събудила.- Саске подхвърли с подигравателни думи, след като се беше вече обърнал към момичето.
- Най - накрая дойде в съзнание, мислехме че скоро няма да се събудиш.- добави и Наруто, като гледаше все още с този ядосан поглед към момичето, което ги беше подценило.
- Защо съм тук, защо съм вързана и какво сте ми направили?- извика с ядосан глас Темари.
- Все оше нищо не сме ти направили.- отговори Неджи със спокоен глас.- Но ако ни кажеш това, което искаме от тебе няма да пострадаш.
- Какво искате да знаете и не ме подценявайте, нищо че съм момиче?- попита момичето все така надуто.
- Защо си в Коноха и какво ще предадеш на Хокаге. Като жители на селото ние трябва да разберем, предупреждаваме те ако не ни кажеш ще стане лошо за тебе.- Неджи вече се беше ядосъл и в погледа му имаше злоба, отправена към чужденката.
- Нищо няма да ви кажа, затова правете каквото искате, но после да не кажете че не съм ви предупредила. Хокагето когато разбере какво сте направили, не мисля че ще ви се размине само със смъмрене.- тя говореше все така наперено и не си променяше тона, дори при тази ситуация която беше изпаднала.
- Ха, ще видим!- изсъска Саске. - Найстина си много смела за момиче да говориш така на трима ни, когато въобще не ни познаваш. Свалям ти шапка, но тона ти беше до тук.
Саске вече беше на предела на нервите си и те скоро щеха да избухнат. Той стана от стола си и се запъти към момичето. Когато стигна до нея се наведе на нивото на нейното лице и се усмихна лукаво.
- Какво си ме запнял бе, да не би да съм чак толкова интересна, глупак ?- Темари продължаваше да ги дразни. - Молете се да не ме намерят и заведат при Хокаге, че тогава много ще си изпатите.
- Саске, хайде стига, спри се, не сме дошли да се забъркваме с неприятности.- спокойно падхвърли Наруто, като се беше малко пооплашил от думите на чужденката. - Така е сигурно ще си изпатим, но ние винаги си получаваме заслуженото, когато се бием или правим нещо такова, но никога наказанията ни не са били строги. Ние сме любимците на Тсунаде- сама, така че не се притеснявай за нас.- Наруто вече се беше усмихнал широко и наперено.
- Ха, все едно ме интересува това, та вие сте група задръстеняци, които само си говорят а нищо не правят, които са вързали момиче, защото ви е страх да не би да ви победя.- Темари се беше усмихнала лукаво и заплашително.
Тогава тя почувства как юмрука на Саске удари нейният стомах, и тя изплю малко кръв. Тя се строполи на земята и почна да се превива от болка. Болка, която беше непоносима. След минута тя си отвори очите, подтисна болката и се изправи пак, и седна. Тримата бяха смаяни.
- 'Какво беше това момиче? Ако момче беше ударено така, то просто ще си лежи на земята и ще се превива от болка, но тя. Тя събра сили и се изправи, колко гордо момиче, никога не бях виждал такъв инат досега. Харесва ми.- каза си на ум Неджи.
- Само това ли можеш, хайде да те видим като си толкова печен и корав, смотаняк.- обърна се към момчето и злобно го погледна. - Така ли се биете с другите момчета, ако е така значи сигурно винаги губите.
- Ах ти-и-и.- извика ядосано и злобно Саске, като сви юмрука си и посегна пак да я удари.
- Саске, спри се вече, тя не е враг, пък и някой идва.- спокойно каза Неджи.
- Кой ли е? Дали това не е АНБУ?- уплащи се малко Наруто и гласът му почна да потрепва.
- Да не би да сте се насрали от страх?- усмихна се Темари.
- Млъкни, малка кучко.- стресна и се Саске
- Учиха Саске, Узумаки Наруто и Хюга Неджи, говори водача на АНБУ. Знаем че сте вътре и държите вестоносеца от Селото скрито в Пясъка, така че не се опитвайте да избягате, няма да се измъкнете. Ако не излезете и не пуснете момичето ще се наложи да влезем насила.- говореше някакъв глас отвън.
- Е сега го загазихте.- засмя се още повече Темари.
- Добре, излизаме. Ще отвориме вратата и вие си вземете тъпото момиче и без това не ни е потрябвало.- провикна се Саске като погледна злобно момичето.
Неджи отиде и отключи вратата. АНБУ отвориха вратата и влязоха в бараката. Погледнаха момичето и замръзнаха на място, като видяха че тя е вързана и по нейната устна има кръв, както и на земята.
- Какво сте направили на момичето, защо има кръв по земята и по ней ната устна. - ядосано се изкрещя водача на АНБУ, като побърза да развърже гостенката.
- Еми нищо просто малка грешка, нищо повече.- почна да се оправдава Наруто.
- Грешка така ли, аз ще ви обадя на вас мърльовци такива.- закани се Темари като стана и истри кръвта от устата си.
- Моля ви за извинение, млада госпожице, простете на тези некадърници за това което са ви сторили, оверявам ви че ще бъдат наказани подобаващо.- почна да се извинява водача на момичето.
- На тях ли, никога да вървят подяволите тези невъзпитани кретени.- гостенката се обърна към вратата и тръгна да излиза.
- За коя се мислиш, подяволите, не се ли виждаш ква си дрипла, а на нас викаш кретени, грозница такава.- извика ядосано Саске, като си беше вече стиснал юмрука и едва се възпираше да не я удари пак.
Темари тръгна към Саске и се спря пред него, като го гледаше със злобните си очи.
- Аз ли? Напротив ти си дрипльо и грозник, не си ли се поглеждал в огледалото, копеле.- Темари почна да вика и в същия момент удари един юмрук в стомаха на Саске. - Това е, зашото имах да ти връщам услуга.- засмя се тя надменно.
Саске се свлече на земята и почна да се превива от болка. Другите двама не можаха да повярват на очите си и отстъпиха две-три крачки назад.
- Тя е доста страшничка за момиче, не мислиш ли?- едва се чу от устата на Наруто.
- Да така си е, но е и много готина, харесва ми.- отвърна уверено Неджи.
Беше вече 23:00 часа когато се звънна в дома на Хината. Тя стана от леглото си и се затича към телефона с надеждата това да е или Сакура, или Ино, но Анко я изпревари и вдигна слушалката.
- Ало, домът на Анко и Хизаши Хюга. Да, аз съм Хюга Анко, кажете с какво мога да ви помогна.- говореше тя с гласа отсреща.
- Обаждаме ви се за да ви предупредим че ващият син е извършил ужастно престъпление, заедно със Учиха Саске и Узимаки Наруто, моля ако е възможно се явете не забавно при Хокаге-сама.
- Какво-о!- разплака се Анко, като чу тези думи.- Идвам, обличам се и идвам.
Хината вече се беше много разтревожила при вида на лицето на майка си.
Анко затвори телефона и се затича към стаята си, за да се облече и да тругне към сградата на Хокагето.
- Какво се е случило мамо? Нещо с брат ми ли? Кажи ми де мамо, защо милчиш?... Къде отиваш? Какво е станало, моля те кажи ми?- заплака Хината и се затича към стаята си и затвори вратата.
Анко се облече на бързо, отвори входната врата и тръгна към Хокагето с разплакани очи.
Хината седеше на прозореца. Гледаше как нейната майка се отдалечава и плаче. Луната беше все така красива и в същото време така зловеща.
--------------------------------------------------------------------------------------------------

Глава 4
Анко наближаваше сградата, където трябваше да се срещне с Тсунаде и беше ядосана, както и тъжна. Тя влезе в сгардата и се запъти към офиса на Хокагето. Когато стигна до вратата на офиса, тя почука и отвътре се чу женски глас.
- Влез.- глаът беше на Хокагето- Тсунаде.
- Добър вечер, Тсунаде- сама.- каза Анко с разтреперен глас. - Викали сте ме. Също така разбрах че Неджи е направил някакво престъпление, но не разбрах какво точно е то?- побърза да се интересува тя.
Почука се отново и влезе бабата на Саске. Тсунаде ги погледна и нейното лице веднага се преорази в тъжно.
- Благодаря ви че дойдохте веднага. Саске и Неджи доста бели са направили.- почна да говори обезпокоително тя на двете жени. - Сега ще трябва да преговаряме със Пясъка заради тях. Казекагето беше пратил вестоносец, по повод със споразуменито ни за мирен договор. Едно момиче, което е било нападнато от Саске, Наруто и Неджи и също така бито от тях. Съжалявам че ви го казвам направо, но незнам какво им става напоследък. Да не би да имате някакви проблеми у дома, че да се държат така. Пък и това не е всичко, купили са си алкохол, много алкохол и са се напили. Кажете ми ако нещо ги безпокои, ако имат някакви проблеми, за да знам какво да правя и как да постъпя с тях. Никога не съм ги виждала такива.- говореше с безпокойство Хокагето.
- Не, нямаме никакви проблеми със Саске, знаете че той си е такъв. Много ме е срам пред вас, но той ми е единствения внук и се стремя никога да не се карам с него и да се държа добре с него.- започна да обяснява бабата на Саске.
Анко само си мълчеше и се чудеше какво да каже. Тя знаеше че Неджи не би направил такова нещо, ако нещо не го тревожеше и притесняваше.
- А при вас как е?- запита Тсунаде с замислен глас, като се обърна към Анко.
Анко се стресна от въпроса на лидера, зашото се беше замислила.
- Ами-и-и!- почна да заеква Анко.
- Анко, ако имате проблеми с Хизаши ми кажи. Защото не е честно децата да си патят от това. Разбрах че Хината е станала много срамежлива, затворена и всички в нейният клас и се подиграват и обиждат. Не карайте децата да страдат заради дразгите ви с Хизаши.- загриженост имаше в гласа на Тсунаде.- Проблемите се решават насаме.
- Да, разбрах, ще се погрижа да няма повече какво да ги притеснява.- отговори с насълзени очи Анко.- А за Хината, това не го знаех че и се подиграват в клас, ще поговоря с нея. Обещавам.
- Мисля да им разкажа за миналото им.- Тсунаде беше сериозна.
- Нима ще го направите?- бабата на Саске погледна въпросително лидера.
- Да, трябва. Те трябва да разберат за миналото си, не може цял живот да ги лъжем и да крием от тях, какво всъщност е станало.
- Но, аз не искам внука ми да страда.- натъжи се стара жена.
- Знам, но така трябва. Прощавайте, но това е моето решение и няма да го променя.
-Щом е така, дори и да се опитваме да ви разубедим, вие сигурно няма да си промените решението.- сугласи се Анко.
- Така е.- Тсунаде беше решена и никой не можеш да я разубеди.
- Добре значи се разбрахме. Сега ще дойдат и тримата в офиса.- усмихна се Тсунаде.
В този момент се почука на вратата и се чу глас.
- Може ли да влезем, Хокаге-сама.- попита един мъжки глас отвън.
- Да, може да влезете.- отговори Тсунаде, като смени усмихнатото си лице на зловещо и (нали знаете Тсунаде, като се ядоса какво изражение прави, казващо 'Ела да те спукам от бой' Хаха:D).
Вратата се отвори и вътре влязоха Саске, Наруто, Неджи, водача на АНБУ и Темари.
- Ах, вие-е-е.- чуха се най-зловещите думи, който не очакваха да чуят трите момчета.- Ще си платите.- Тсунаде каза това и удари момчетата бързо със здравите си юмруци, те изхвърчаха през вратата, и се одариха в отсрещната стена. Те се простнаха на земята и почнаха да се оправдават един след друг.
- Ама-а ние... такова.- пълтечеше Неджи.
- Не искахме...- Наруто продължаваше изречението на Неджи.
- Е какво пък толкова сме направили....- безразлично попита Саске. - А пък вие спрете да заеквате. Двамата го погледнаха въпросително и се обарнаха към Тсунаде, която идваше с още един удар към Саске. Те се отдрапнаха настрани, зашото беше направо самоубийство да се опитат да спрат удара. Тсунаде удари още веднъж само Саске, защото му беше много бясна. Саске изплю малко кръв и се опита да стане, но не можа, зашото удара беше много силен и тялото му не можа да го понесе. Тсунаде отиде до него и разбра че малко беше прекалила със силата. Наведе се към момчето, а то се опита да се опази, като си сложи ръката пред стомаха.
Тогава Тсунаде се усмихна леко и почна да лекува тялото на Учихата със медицинските си способности. Когато момчето беше излекувано достатъчно, за да може да се изправи, тя стана и отиде до бюрото си. Саске стана от пода и влезе в офиса засрамен с наведена глава към земята. След това Тсунаде седна на стола си и почна да говори.
- Как можахте? Толкова време се опитвах да осъществя мирен договор с Пясъка, а вие всичко да провалите. Не ви ли е срам, пък и да удряте момиче, това е направо непростимо. Какво ви прихваща, вие не сте такива. Може да сте побойниците на селото, но никога не бихте ударили беззащитно момиче и при това вързано. Какво ви става, не мога да повярвам. Направо съм разочарована от вас. Имах толкова много надежди за вас, а вие какво правите.- говореше разочаровано Хокагето.
Момчетата направо изтръпнаха при тези думи, те бяха много разкаяни, но случилото неможеше да се промени.
- Много съжаляваме.- казаха те в един глас.
- Е, стига де нищо лошо не е станало. Че малко се понатупахме, така си е. Но беше забавно, нали?- Темари се обърна към трите момчета и ги погледна с мила усмивка на лицето си.
Те я погледнаха и се стъписаха, незнаеха какво да кажат, просто не го очакваха това от нея.
- Пък и една такава случка не би попречило на селата ни да сключат мирния договор.- каза момичето като се усмихваше още повече.- Ето този документ дойдох да ви донеса. Сега тръгвам да се прибирам в селото, че сигурно вече се притесняват за мене.- тя се обърна към Неджи като продължаваше да се усмихва.
- ' Боже каква усмивка има това момиче, най-прелестната на света, не бях виждал толкова красива усмивка до сега. Пък и какво благородство от нейна страна. А пък ни тъпанарите, само за нас гледаме. А тя, тя не иска да има воини между селата ни. Почва много да ми харесва.'- говореше си Неджи на ум.
- Е добре, щом е така няма да има жестоки наказания, щом няма оплакване от страна на Пясъка ще се смиля към вас.- почна да говори Хокагето на момчетата.
- ' Тя найстина ли няма да се оплаче от нас пред Тсунаде. Тя била готина, може и да се сприятелим с нея.'- мислеше си Наруто, като се обърна към Темари и се усмихна.
- ' Хм, подмазвачка. Няма да ме заблуди, ще и го върна за дето ме удари в бараката, дрисла.'- яд обхвана малдият Учиха.
Тсунаде видя ядът на Саске, но не каза нищо, само малко се усмихна и си каза'- Хм, както се и очаква от гордия Учиха'.
- Искам да говоря насаме с Наруто, Неджи и Саске. Моля оставете ни четиримата. И ти Шизуне, излез с останалите.- заповяда Тсунаде и добави.- Темари-чан можеш да останеш и да отидеш в болницата да те прегледат, аз ще изпрята писмо в Пясъка, ще обясня за закъснението ти и за случилото се в селото. Приеми и мойте извинения за неудобствата.- каза засмяно тя.
Всички излязоха и затвориха вратата след тях.
В офиса останаха четиримата. Тсунаде стана и отиде до прозореца, както винаги правеше, когато беше или изнервена, или незнаеше как да постъпи в дадена ситуация. В офиса настъпи мълчание, момчетата само се споглеждаха и незнаеха какво става. Тогава Тсунаде заговори със спокоен глас.
- Знаете че това село трябва да е в мирни взаимотношения с останилите села. Разбирате ли какво сте направили. Постъпката ви е грозна и много долна. Аз самата ви разбирам и тримата- и аз бяха млада, и аз като вас съм страдала, и съм била сама. Но това не ви дава право да се държите като деца. Вие вече сте достатъчно големи за да разберете сложността на думата - живота на шиноби.- говореше Тсунаде, като се обърна към тях натъжена и насълзена.
Те я изгледаха мълчаливо и въпросително.
- Да, това е каквото чухте- живота на шиноби, и то е изпълнен с мъка и стадание. Но и със задължения, като например: да пазите селото, жителите на селото, и да поставяте всеки друг пред вас. Както направи и това момиче. То не се оплака че го боли, а всъщност едва се движеше, но то е толкова гордо и изпълнява нейният дълг към своето село за това нищо не каза, за да не започне поредната война и да загинат много хора...- продължаваше да говори тя на момчетата а те само се споглеждаха и погледнаха виновно пода.
- Добре, ще ви кажа истината за всеки от вас, за да разберете, че вече не сте деца и трябва да поемете по своя път. Но по кой ще бъде. Това вие ще го решите.

Само моля ви не се смейте, защото този фик ми е първият и не е много сполучлив с описанията, но иначе е адски интересен

Глава 9
Неджи се изправи. Саске и Наруто скочиха и застанаха до приятелят си. Темари също се изправи, като се пооспокой, че нищо сериозно не се случи. В този момент Тсунаде усети, че се използва някаква странна чакра в селото и излезе от кабинета. Тя се отправи към мястото, където беше вече започнала битката между момчетата.
- Кои сте вие бе келешчета проклети?- Гаара се беше ядосал, от това че те бяха прекъснали забавлението. Той ги погледна със злобен поглед.
- Аз съм Учумаки Наруто и един ден ще стана Хокаге, тъй да знаете. Така че просто си обирайте крушите и да ви няма.- напери се той пред чужденците.
- Все едно ми пука кой си? Ти не може да станеш нищо повече от един смотаняк- заяждаше се червенокоското с тях.
- Какво каза?- ядосано попита Наруто, като стисна юмрука си и се въздържаше да не побягне и да удари врага. - Ти за кого се мислиш, че да идваш в нашето село и да ни обиждаш, кретен. Ще ти спукам задника от бой.- говореше русокоското и се затича към Гаара, като посегна да го удари. Тогава стена от пясък препречи удари и всъщото време блъсна момчето. То изхвърча и падна на около десетина метра до приятелите си. Наруто се изправи и кръв потече от драскотината, която пясъка му беше направил при удара. Гаара се обърна към Наруто и го погледна. В погледа му имаше омраза и презрение. Очите му бяха пълни със самота, безразличие и жажда за смърт.
Наруто се притесни и си помисли.- ' Той има същите очи, който имах аз преди да срещна Ирука-сенсей, Какаши-сенсей и приятелите ми'.- натъжи се той и продължи да си мисли.- 'Бях самотен и презирах живота си. Мразех всички, който ме гледаха с омраза и страх. Но аз намерих смисъл в живота ми, очите ми спряха да са пълни със сълзи и ненавист. Но, той.- Русокоското се натъжи още повече.
- Какво стана, да не би да си се изплашил от мен? Ти си много интересен и аз искам да те видя мъртъв.- Засмя се силно Гаара и в погледа му се появи жаждата да се пролее нечия кръв.
- Какво си ти подяволите?- извика му Наруто, като все така гледаше в самотните му очи.
- Аз ли? Аз съм едно чудовище, което никой не обича. Обичам само себе си и обивам за да не спра да съществувам. Убивам за удоволствие, и който съм си набелязвал, винаги съм го убивал.- Гаара гледаше с така злобния си поглед към момчето.
- Какво искаш да кажеш с това че си чудовище?- попита въпросително Наруто. - Не те разбрах.
- Както казах преди малко аз съм чудовище, защото селото ми ме е направил такова. В мен живее демон, който ми дава нечовешка сила. В мен живее Пясъчния Шукаку и пясъка ме защитава от всеки и от всичко. Дори аз сам не мога да се раня, защото пясъка ме възпира. Аз съм убил майка си още като съм бил в нейната отроба. Селото е запечатало този демон в мен за да бъда върховното оръжие на Пясъка. Когато съм се родил майка ми е умряла, за да ме дари с живот. През годините, когато растях аз бях глезен от моя баща- сегашния Казекаге. Нищо не ми е липсвало. Но....- прекъсна той разказа си, когато повдигна ръката си и голямо количество пясък се втърна към Наруто, като искаше да го убие.
- 'Да се изправя пред него. Немога просто да се бия с него.'- Наруто замръзна на място.-' Той е същия като мен. Той има също чудовище в себе си. Бил е самотен като мен. Той е останал сам и се е борел за да оцелее. Никой не му е помогнал да превъзмогне ужастната болка от самотата. Мисля че не мога да победя подобен човек.'- Наруто дори и не помръдваше. Той не беше видял атаката отправена към него, защото се беше замислил. Тогава Саске побягна и се изправи точно пред Наруто и пое ударът, на пясъка. Саске изхвърча и падна доста далече от приятелите си. Той дори и не помръдваше от болка. Атаката беше много силна и някои от органите му бяха разкъсани и той неможа да помръдне.
Наруто се обърна към Саске и се насълзи.
- Защо? Защо Саске?- сълзи почнаха да се стичат по земята от неговите очи.- Защо го направи подяволите.- извика той към приятелят си.
- Млъкни Наруто.- усмихна се той и продължи.- Не исках, просто тялото ми се движеше само. Ти и Неджи сте най-добрите ми приятели и неискам да пострадате. Ако сега умра, значи не ми е било писано да живея достоен и пълноценен живот. Не ми е било писано да защитавам хората от това село и любимите ми хора. Също така и да кажа на Сакура, колко много я обичам. Нямах смелостта до този момент да ви призная всичко това. Но ти Наруто, трябва да живееш. Трябва да кажеш на Хината че я обичаш. Трябва да събереш смелостта, която Неджи намери, за да признае на Темари за чувствата си. Чувствам че тя има нужда от теб, че много трудно понася липсата на брат си и далечината на родителите си. Ти трябва да живееш също за да осъществиш своята мечта- да станеш Хокаге. Нали това беше твоята мечта? Ако от това зависи ти да постигнеш свойте мечти, аз ще умра доброволно. Аз нямам мечти и никога няма да имам, затова. Наруто живей и заради мен.- Саске се разплака и една сълза падна на топлата земя. След това изгуби съзнание. Наруто си наведе главата и се разплака още повече. Той никога не беше очаквал че Саске ще направи такова нещо за него, че ще даде своя живот в замяна на неговия. Наруто се обърна към Гаара, който се беше усмихнал. Но Наруто вече беше различен. В погледът ми имаше злоба и жажда за отмъщение.
- Ще си платиш.- Наруто вече наистина незнаеше каде се намира и въобще не знаеше какво става с него. - За това което направи, копеле такова.
Около Наруто изведнъж започна да кръжи някаква червена чакра. Зловеща, лоша и злобна. Явно печатът се беше разхлабил и чакрата на Кюби почна да излиза. Всички бяха като препарирани и незнаеха какво става с него?
-' Какво е това? Какво става с теб Наруто?'- мислеше си Неджи, като гледаше с изплашен поглед.
- Хм.- усмихна се червенокосия.- Узумаки Наруто ти наистина ме забавляваш.- продължаваше да се хили надменно той.
- О, не.- смути се Тсунаде, която беше почти до мястото където беше битката.- Да не би това да е чакрата на Деветоопашатата лисица. Да не би печатът да се е счупил? Ако е така селото е в огромна опасност. Трябва да побързам, ако неискам да стане лошо.- помили си тя и усили темпото си, за да може да стигне на време.
- Гаара. Спри се, стига вече достатъчно им го върнахме.- извика Канкуро. Темари беше вече паднала на земята и се държеше уплашено за главата. Тя се разплака, защото знаеше какво следваше.
- Я млъквай червей такъв.- обърна се той към брат си и го изгледа злобно.- Ако ми се пречкаш и теб ще убия, няма да ми мигне окото, тъй да знаеш.- Канкуро се стресна малко и си замълча.
- Узумаки Наруто ти ще си моята жертва и докато не те убия няма да намеря покой.- изръмжа Гаара, като почна да си преобразява ръката в нещо наистина ужасяващо.
- Наруто, Стига де.- Неджи отиде до момчето, което беше обезумяло от ярост.- Моля ти се, спри. Саске не би искал да те види така. Не би искал да използваш силата на демона, който живее в теб.- Неджи още повече се приближаваше, като беше сигурен, че приятелят му няма да го нарани. Наруто не беше способен да нарани близките си хора и Неджи знаеше това.- Саске те спаси, защото ти означаваше много за него, както и за мен. Така че, не позволявай на демона да те завладее. Аз съм тук и ще намерим, все някакъв начин да победим този врак със собствените си сили. Ще си отмъстим за Саске, така че моля ти се върни се при нас.- Неджи говореше и в същото време плачеше.
Тсунаде беше вече пристигнала и чу думите на младия Хюга. Но тя остана надалеч, за да види какво ще стане и ако се наложи да се намеси в боя.
Наруто погледна приятелят си и падна на земята, като почна да се гърчи и да се бори с цялата си воля, против демона. След около минута Наруто си отвори очите и погледна към Неджи. Той видя приятелят си усмихнат, както и разплакан. Той си спомни, какво му беше казал той.
Повдигна ръцете си и се подпря на тях. След това стана и отиде до Неджи.
- Благодаря ти, приятелю. Благодаря ти че ми даде сили да се боря.- Наруто вече беше щастлив че е намерил някой на когото му пукаше за него.
Тсунаде леко се усмихна и в нейните очи блестеше щастие.
Двете момчета погледнаха към Гаара. Гаара почна да си преобразява и другата ръка, но в този момент пред момчетата застана Тсунаде и каза.
- Стига вече. Достатъчно се бихте.- заповяда тя и гледаше със злобен поглед и беше готова да се бие с него, за да защити момчетата и селото.- Какво искаш да се озовеш в болницата ли?- тя очакваше какво ще направи той.
- Гаара, стига. Казекагето не ни прати за да се бием с тях а просто да преберем Темари, да не би някой да я нападне отново.- започна да говори със спокоен глас Канкуро.
- Добре.- изсъска Гаара и се обърна към Наруто и каза.- Рано или Късно няма да има кой да те защитава и тогава ти ще умреш. Не го забравяй.- заплаши го той.
Темари стана от земята и се успокои. Отиде до Канкуро. Неджи също се приближи към чужденеца и каза със решителност.
- Извинявайте за всичко, което сме направили и затова че целунах сестра ти. Но тя много ми харесва и както разбрах и тя ме харесва. И затова се стигна до това. Приемете моето извинение.- говореше смирено Неджи, като се обърна към Темари и се усмихна.
Тя също му се усмихна и отиде до него. Тя се приближи достатъчно и го целуна още веднъж. Той се стъписа, но целувката и беше толкова омайна и сладка, че той неможа да не отвърне. Когато спряха, Темари отиде до Канкуро и Гаара също се присъедини към тях. В това време се чуха гласове.
- Тсунаде-сама, какво става тук? Защо сте излезли от кабинета си.- нейните гардове бяха вече дошли, като бяха усетили нейната чакра.- Какво е това? Какво е ставало тук че улицата прилича на все едно е имало заметресение?- те погледнаха и видяха Саске да лежи на земята и не помръдваше.- Това е Учиха Саске. Какво е станало с него?- продължаваше един от тях да задава въпроси.
- Сега няма значение, ами побързайте и заведете Саске в болницата аз ще дойда след малко. Той е много зле и ако не побързаме ще го изпуснем.- заповяда им тя и се обърна отново към тримата от Пясъка.
- ' Ще го изпуснем', какво означава това? Нали Саске няма да умре? Кажете че той...- разтревожи се Наруто.- Той не може..... просто не може.....- той наистина се разтревожи много.
- Спокойно Наруто. - спокойно каза Неджи.- Той няма да умре. Знам го, защото има недовършена работа, пък и той не би ни изоставил, толкова лесно.- усмихна се той на момчето.
- Да, Тсунаде-сама, тръгваме.- отговориха подчинено те и побързаха да вземат тялото на Саске и да го занесат в болницата.
- Съжаляваме за всичкото това неудобство и бъркотия, която ви причинихме.- извини се Канкуро и тръгна към портата, за да си ходят.
Темари се обърна към Неджи и му се усмихна.
- Надявам се че отново ще се видим.- нейната усмивка беше топла и мека.
- Естествено че ще се видим. Не мисли че лесно ще се отървеш от мен.- той също и се усмихна топло.
Те излязоха от портата и се отдалечиха. Тсунаде се обърна към останлите вече две момчета и се усмихна, като беше горда с тях, от това което бяха направили.
- Браво на вас. Гордея се с вас. Вие наистина почнахте да пораствате.- тя седеше все така усмихната към тях. Но изведнъж нейното лице се преобрази на загрижено и побърза да им каже.
- Хайде, нямаме време за губене Саске има нужда от помощта ни, нали така.- тя се загледа към тях. Но тя не беше усетила, че докато го казваше, тях вече ги нямаше. Усмихна се пак тя и отиде в болницата.
---------------------------------------------------------------------

Глава 10.
Тя влезе в болницата и се запъти направо към стаята, където Саске лежеше в безсъзнание. Тя отвори вратата на стаята и влезна вътре. Вътре бяха Неджи и Наруто. Те седяха до леглото на приятелят си и бяха загрижени. Тя се приближи до тялото на Саске и почна да го преглежда, за да може да останови щетите, които имаше той. Тя ги помоли да излязат и да изчакат отвън, докато свърши прегледа. Те станаха и излязоха мълчаливо. Не задаваха въпроси или да почнат да говорят глупости. Друг път те правеха точно това, но този път ставаше въпрос за приятелят им и те побързаха да излязат за да не пречат. Тсунаде се наведе над Саске и почна прегледа си. Вече бяха минали повече от три часа, откакто момчетата бяха излязли от стаята а Тсунаде не излизаше. Те само се споглеждаха и се чудеха защо се бави толкова много.
- Защо не идва?- ядоса се Неджи, като погледна към вратата на стаята, която не се отваряше.
- Какво толкова прави вътре, подяволите?- Наруто също нервничеше.- Поне да излезе и да ни каже какво става и дали Саске е добре.- добави той като стана от пейката, която беше в коридора. Наруто почна да снове напред, назад и ярост обсипа лицето му като си спомни, защо Саске беше в такова състояние.
- 'Следващият път няма да е така. Ще ви защитя'- каза си той като погледна към Неджи и пак се върна към мислите си.- 'Няма да позволя на никого повече да наранява близките за мен хора. След като Саске се възтанови ще потърся Хината и ще й кажа колко много я обичам, дори и Неджи да ми се разсърди. Немога повече да крия това от нея, пък и може да нямам друга възможност да й призная всичко това.'- Наруто продължаваше да си мисли, като не беше забелязал, че Тсунаде вече беше излязла от стаята на Саске и беше седнала на пейката до Неджи.
- Ох-х!- изпъшка тя, като погледна към Неджи и после се обърна към Наруто.- Доста време мина откакто вие двамата излязохте, а пък аз не усетих кога мина то.- тя го гледаше, а лицето й дори не потрепваше. Не показваше никаква емоция, откоято те да разберат нещо повече за състоянието на момчето.
- Какво стана, как е той?- побърза да попита Наруто, както винаги той все бързаше.- Добре е нали? Защо мълчите, а не ни кажете? Защо ни държите в напрежение?- въпросително се отпраавяше той към нея.
- Добре де, добре. Недей да бързаш. Винаги правиш така. Мислиш ли, че ми беше леко вътре, пък и аз се изморявам все пак, нали?- въпросително гледаше тя и се облегна на пейката.
- Да! Извинявам се, но просто не мога да чакам. Искам поскоро да разбера как е той.- той тръгна към пейката и седна до нея.
- Да знам и не се и учудвам, че си толкова нетърпелив.- усмихна се тя и те малко се стъписаха.
- 'Защо се усмихва тя. Саске е вътре и кой знае колко е зле а пък тя е радостна.'- чудеше се Неджи, като се обърна към Хокагето.
- Да, Неджи радостна съм и съм щастлива, защото Саске е добре. Само малко е изморен от лечението, което му приложих. Но ако не бяха дошли гардовете може би щеше да е късно. Той щеше вече да е мъртъв, защото раните и разкъсванията му бяха много. Но както вече казах всичко свърши и той вече е добре.- тя се усмихна още повече и добави.- Е, аз вече нямам работа тук, остава само да се събуди и да не се претоварва. Вие може да влезете, но никакви емоционални сцени, разбрахме ли се.- тя ги погледна въпросително и стана от пейката.
- Тъй вярно сър.- Наруто скочи и се запъти нетърпелив да види приятелят си.
- Не се тревожете за това Тсунаде-сама, оставете всичко на мен.- радостно й отговори Неджи, като стана и също влезе в стаята, където бяха двете момчета. Тя пак се усмихна и си тръгна. През това време Сакура беше отишла, за да продължи с тренировката си с нейната учителка, но много се учуди, като видя че нея я няма.
- Тя никога не закъснява за тренировка.- зачуди се тя и излезе от стаята, в която беше. Тя вървеше по коридора, когато срещна Шизуне.
- Шизуне-сенпай, знаете ли къде е Тсунаде-сама?- запита я Сакура, като незнаеше какво точно става.
- Ами да, знам тя е в болницата и има много важни работи за вършене.- отговори и тя със забързан глас.- Имали друго нещо да ме питаш, защото бързам.- погледна я Шизуне.
- Да, какво прави пък Тсунаде-сама в болницата, нали си имаме доктори. Тя със сигурност щеше да ми каже, ако има нещо сериозно. Тя не обича да закъснява и да пропуска тренировките ми.- обърна се тя към жената.
- Еми всъщност има, много е сериозно, доколкото разбрах от гардовете на Тсунаде. Разбрах че Учиха Саске бил много сериозно ранен и тя е отишла да направи всичко възможно той да оцелее.- отговори й тя.
- Кой?- Сакура замръзна на място. Тя много обичаше Саске, но я беше срам да го признае. Но тя незнаеше, че Саске също споделя нейната любов.- Учи...ха Саске е ранен? Да оцелее?- тя неможеше да повярва на това, което чуваше.- Но това е невъзможно.- тя буквално изхвърча и се затича към болницата. Когато стигна в болницата попита на 'информация' в коя стая е точно Учиха Саске. Те й казаха и тя се затича с всички сили към стаята му. Отвори вратата и го видя- той лежеше неподвижен и още не беше дошъл в съзнание. Затвори вратата и тогава видя че Неджи седи до леглото на Саске, а Наруто гледаше през прозореца на вън, с очакване събуждането на момчето. Когато видя русокоското се запъти към него и го обърна към нея. Тя го погледна в очите и сълзи се появиха в нейните.
- Къде беше, подяволите, Наруто? Къде беше че не му помогна? Защо се стигна до тук той да е в това легло?- Сакура се разплака и гледаше все така в натъжените му вече очи.
- Сакура недей.- обърна се към тях Неджи и почна да успокоява момичето, защото знаеше че на Наруто щеше да му стане още повече кофти, заради това което беше станало със Саске.
- Какво недей.- обърна се тя към Неджи.- А ти къде беше? Защо не му помогнахте? Защо не го спасихте? Защо....?- тя продължаваше да плаче и да ги обвинява.
- Сакура, ние направихме всичко по силите си, но неможахме да го избегнем. Саске е така, защото искаше да защити Наруто, да защити скапите за него хора. Успокой се и не обвинявай Наруто, той направи достатъчно.- говореше й Неджи със спокоен глас и се обърна към Саске, като се натъжи.
- Права си Сакура, аз нищо не направих.- Наруто захлипа и почна да се обвинява.- Да, аз неможах да го предпазя. Що за приятел съм аз, като чакам и оставям на другите да ме защитават и да ме пазят. Аз съм едно нищо и за нищо не ставам. Дори и аз приятел не ставам. Аз съм един предател и нищо повече.- Наруто почна да плаче и изтича на вън. Той излезе навън като искаше да се махне от там и да остане сам.
- Сакура, беше много строга с него. Нетрябваше да го обвиняваш и нараняваш. Достатъчно беше натъжен, че Саске е тук заради него.- започна да я обвинява, като отиде и погледна навън, където стоеше момчето и плачеше.
- Вярно е че малко прекалих, но незнам какво ми стана като разбрах.- заоправда се розовокоската.
- Хайде да си тръгваме и да настигнем Наруто, за да не направи някоя глупост. Пък и Саске трябва да си почива и обещах че няма да има емоции около него.- Неджи се запъти към вратата и изчака Сакура да излезе. Той затвори вратата и те излязоха от болницата. Видяха Наруто който все още хлипаше и си бършеше сълзите. Те отидоха до него и той се успокой напълно.
- Извинявай Наруто, неисках да ти говоря така, много се бях притеснила за Саске, ще можеш ли да ми простиш.- запита го тя.
- Не се притеснявай Сак беше права за много неща, но аз ще се постарая повече да не правя същите грешки.- усмихна й се той и те тръгнаха към ресторанта на Ичираку.
Когато вече нямаше никой в стаята на Саске той отвори очи и се засмя. Той беше чул целия разговор между двете момчета и момичето на мечтите му.
- 'Значи тя се притеснява за мен. Тя изпитва нещо към мен. Тя сигурно ме харесва. Е това олеснява нещата, защото знам че и тя ще отвърне на чувствата ми.'- мислеше си Саске.
Наруто, Неджи и Сакура вървяха по улиците на селото и си говориха. Те й разправяха какво точно е станало между тях и чужденците. Когато стигнаха до ресторанта, видяха да излизат от там Хината и Киба. Наруто много се зарадва и се обърна към Неджи и почна да му шепне нещо на ухото.
- Е Неджи дойде време да ми върнеш услугата, която по-рано направих за теб. Искам да викнеш сестра си при нас и да й кажа че я обичам с цялото си сърце и че винаги ще я обичам. Надявам се че нямаш нищо против, нали...- той го погледна въпросително и чакаше неговият отговор.
- Естествено че нямам, по-добре ти, отколкото някой женкар, като този Инузука Киба. Дано само да са яли рамен, защото този път тя ще си го получи много здраво.- закани й се той.
- Добре де, добре не те помолих да я биеш, а да я викнеш само и да тръгнеш напред със Сакура.- засмя се Наруто на нацупеното му лице.
- Разбрах те, да действаме тогава.- каза Неджи, и решителност имаше в очите му.
Наруто малко се отдалечи от Неджи и зачака с нетърпение мига, в който щеше да й каже че я обича. На момичето за което най- много мечтаеше.
Неджи се обърна към посоката, кадето стояха Хината и Киба който се смееха на нещо и се провикна.
---------------------------------------------------------------------


Глава 11
- Ей Хината ще дойдеш ли замалко искам да те питам нещо- извика радостно Неджи към сестра си.
- Какво пък искаш ти от мен? Защо да идвам? Не е ли ако искам?- отговори му се тя.
- Ах-х ти.- ядоса й се той.- Наруто искаше да ти покаже нещо.- той пак се успокой, като Наруто го сръчка с лакет по ръката.
- 'Наруто ли, че какво ще иска той от мен.'- замисли се тя и потрепна.
- Идвам.- каза тя с учудване и се обърна към Киба и му каза.- Нали ще ме изчакаш тук.
- Да, нямаш проблеми бейби.- каза й той и седна на една маса, която по принцип седеше винаги отвън.
Хината тръгна към Наруто и се спря пред него. Тя леко се смути и се изчерви. Неджи отиде до Сакура и й каза нещо. Тогава те тръгнаха и влязоха в ресторанта, като иставиха Наруто и Хината сами. Киба забеляза това и му стана пределно ясно какво точно ставаше, но предпочете да си седи мирно и да види какво ще стане. Ако трябваше щеше да се намеси, ако случайно стане напечено.
Хината седеше и чакаше с очакване, а Наруто не знаеше какво да каже.
- Е Наруто, за какво ме викна, а пък и къде отиде тъпият ми брат и тази подмазвачка Сакура.- каза тя и почна да се оглежда.
- Хината исках да говоря с теб и да ти....- почна да заича той.- Исках да ти кажа че много те обичам и че искам да си с мен. Никога няма да те нараня, никога няма да те оставя да страдаш отново, и че няма да те оставя за нищо на света.- започна той решително, а тя неможеше да повярва на ушите си.- Ти си най- скъпото нещо за мен в моя живот. Ти си на-хубавото нещо което ми се е случвало, моля те бъди с мен до край.- сега той я гледаше в очите с нежност и искреност.
- ' Той каза че ме обича?'- тя още не вярваше на думите му.
- Знам, че си била много самотна. Знам за родителите ти, знам всичо и сега искам да съм до теб и да те направя щастлива.- продължавше да й говори той, а тя малко се натъжи и наведе главата си надолу.- Защо си тъжна, не ме ли харесваш? Не искаш ли да бъдеш с мен? Защо мълчиш, отговори ми?- той малко се подразни от това че тя само мълчеше и нищо не казваше.
- Защо?- започна тя като вдигна главата си нагоре и го погледна в очите му.- Защо сега Наруто? Защо чак сега ми го казваш, неможа ли по-рано да го направиш? Аз толква много се надявах да го направиш, да дойдеш при мен и да си до мен във всичките ми турдни моменти, но... Но теб те нямаше, брат ми го нямаше. Бях сама.- заплака тя и продължи.- Аз много те обичах, много чаках този момент и исках да съм с теб. Но ти много ме нарани с безразличието си, направи ме самотна. Знаеш ли колко болеше, ето тук?- тя сложи ръката си на сърцето и продължи.- Да точно тук. Имаше само болка и самота. Но това вече се промени.- тя си изтри сълзите.- Вече в моето сърце има място само за омразата и ненависта към всички вас, който ме наранихте. Аз вече не съм същата, аз станах егоистка и мисля само за себе си и за никой друг. Сега всички ме сажалявате и почна да ви пука за мен. Но вече на мен не ми пука за вас. Довиждане Наруто, дано да си намериш някоя, която не е студенокръвна като мен и да бъдеш много щастлив с нея.- Хината се обърна и тръгна към вече ядосания Киба. Тя отиде до него и го целуна, като погледна към Наруто с безразличие. Тя искаше той да изпита цялата тази болка, която тя изпитваше до този момент. Киба също й отвръщаше на целувката, защото той почваше много да я харесва. След това те тръгнаха, кой знае за къде. Наруто замръзна на място, като не можеше да повярва на всичко, което ставаше. Той се ядоса и тръгна след тях. Като ги стигна дръпна Хината за ръката и я обърна към него.
- Неможеш да ми причиниш това, просто неможеш. Незнаеш колко смелост ми трябваше да ти призная чувствата си. Щом няма да си моя, няма да си на никой друг.- ядосано каза той и я придърпа към него си. В този момент Киба се обърна и го спогледа със злобен поглед.
- За какъв се мислиш, че ме дърпаш така.- развика се Хината и всички от ресторанта излязоха на улицата, включително Неджи и Сакура.
- Просто неможеш да постъпиш така с мен.- ядосваше се още повече Наруто. Киба си стисна юмрука ядосано и злобно извика.
- Наруто пусни я, тя ти каза че неиска да бъде с теб. Неможеш да я накараш на сила да е с теб.- Киба беше направо бесен.
Неджи и Сакура се спогледаха и Сакура разбра, какво искаше да направи Неджи и му каза.
- Върви, той е твой приятел, а тя твоя сестра. Разрешете проблема.- тя му се усмихна и го блъсна към тях, за да може да побърза.
- Не ти ще си моя. Неможе да си с него, просто отказвам да го приема.- Наруто викаше и всъщото време дърпаше Хината за ръката.
- Наруто боли ме. Моля ти се пусни ме, причиняваш ми болка.- викаше с молещ глас на русокоското.
- Защо пък да не бъде с мен, какво лошо има в това.- обърна се Киба към Наруто, като едва сдържаше ядът си.
- Ти ще я нараниш и тя много ще страда с теб. Човек като теб, толкова пропаднал незаслужава момиче, като нея. Толкова мило и наивно. Тя е толкова невинна, че ще я провалиш.- викаше яростно Наруто.
- Аз ли съм провален, а-а.- Киба тръгна към него.- Аз си имам семейство. А какво да каже сирак, като теб, който няма нито баща, нито майка.- Киба се спря и хвана другата ръка на Хината. - А пък ти от къде знаеш, че аз не я харесвам и че ще я нараня. Едиственият човек, който в момента я наранява си ти, като не спираш да я дърпаш и да й причиняваш болка.- сопна се момчето на Наруто.
- Няма да ти позволя да ме обиждаш и да говориш за родителите ми. Само още един път кажи нещо за родителите ми и здраво ще си го получиш.- Наруто дръпна още по-силно Хината. Тя се спъна в кракът му и се строполи на земята. Тя почна да се превива от болка. Тя много се беше наранила. По краката й имаше ужулвания а на земята под нея имаше кръв. Беше си и ударила задната част на главата на тротоара. Тя се хвана за главата и като си видя ръката, тя беше изцапана с много кръв. В този момент Наруто се наведе и си подаде ръката, за да може Хината да стане и да се погрижи за раните й.
- Извинявай Хината, неисках да стане така. Неисках да те нараня. Прости ми моля те.- молеше й се той. Тя леко се надигна и едва промълви.
- Наруто, неискам да те виждам повече. Остави ме намира. Обичта ми към теб вече се превърна в омраза.- говореше тя едва.- Това ли е твоята любов, за която ми говореше. Е ако е тя, съжалявам че толкова време съм те обичала.- каза му тя и от загубата на много кръв, тя припадна. Неджи веднага отиде до нея и я взе в ръцете си. Той побърза да тръгне към болницата и едва се обърна към Сакура и й каза.
- Бързо, доведи Тсунаде-сама.- И побърза да стигне до болницата. Киба също тръгна с Неджи. Той беше много притеснен за приятелката си.
Сакура се обърна към Наруто и му каза.
- Наруто, ако искаш да помогнеш на Хината да побързаме да кажем на Тсунаде, за да отиде колкото се може по-бързо при нея.
- Да. Хайде да тръгваме, по-бързо.- Наруто много се беше притеснил за нея. Те тръгнаха и отидоха в кабинета на Хокагето.
---------------------------------------------------------------------


Глава 12
Когато стигнаха до вратата на кабинета Наруто се спря за секунда, обърна си лицето към Сакура и се спря на очите й. В неговите се описваше тъга и съжаление.
- Наруто?- в погледа й имаше въпросителност, като неразбираше, какво точно си мисли той.- Какво има? Защо изглеждаш така?
- Сакура?- вече имаше сулзи в очите му.- Ами ако тя не се оправи? Какво ще....- той заекна при мисълта и продължи.- Какво ще стане ако не бъде добре и не се възтанови? Какво ще стане с нея? С бъдещето й? С мен? С любовта ми към нея?- той продължаваше да задава въпроси, като дори и не мигаше.
- Успокой се Наруто.- започна да го успокоява тя.- Нищо няма да се случи. Тя ще бъде напълно здрава, пък и дори да не е добре точно сега незабравяй, че си имаме най-добрата лечителка на света. Тя ще й помогне. Няма да позволи да се случи нищо лошо на Хината. Затова да побързаме. Нямаме време.- Сакура беше решена да помогне на най-добрата си приятелка да не пострада.
Наруто си поизбърса сълзите и надигна уверено глава, завъртайки дръжката на вратата на кабинета. Той моментално влезе през отворената врата и започна да вика.
- Тсунаде-сама нямаме време, затова моля ви да побързаме.- Наруто седеше вече пред бюрото на Хокагето и в погледа му се изписа загриженост. Хокагето го погледна с недоумяващ поглед, като незнаеше за какво точно говори той.
- Наруто? Какво правиш тук, и защо първо не чукаш преди да влезеш. Не е много културно да правиш така.- скара му се тя.- За какво точно нямаме време? Какво се е случило?- тя го гледаше все така с неразбираем поглед.
- Моля ви..., няма време за приказки.... Времето й изтича...., моля ви спасете я..... ако не я спасите.... аз незнам.... може би няма да си го..... ще умра.... просто я спасете..... и не мислете за мен....- той говореше несвързани неща, като викаше и ракомахаше ръцете си, все едно беше на заточение. Тя все още наразбираше за какво става въпрос. Тогава се чу нежен глас.
- Извенете за неудобството причинено от нашето нахлуване така, но имаме спешен случай. Моля ви елате. Трябва да се погрижите за много деликатен случай.- Сакура се обръщаше към нея с омолителен глас.- На живот и смърт е.- тя провлачи, като беше малко стресната при мисълта че може би в момента губи скъп за нея човек.
- Ама какво ви става и на двамата бе?- Тсунаде се беше вече ядосала за това, че те я държаха в нивидение и напрежение за слючващото се.- Първо Наруто заича и говори несвързани неща, после ти говориш в догадки. Ставате досадни вече. Изплуйте камъчето най-сетне.- тя ги изгледа с очакване.
- Няма време ще я изпуснем. Тя е много зле. Неможем просто да си седим и нищо да не правим, хайде. Неиздържам на това напрежение. Ще се побъркам, направо ще се пръсна.- Както винаги Наруто не беше чул нищо от това което Тсунаде беше казала и продължаваше да говори с недомлъвки.
- Хината...- Сакура вече разпръсна нажеженият въздух, който се беше пръстнал навсякъде по кабинета.- Хината е много зле и сигурно умира. Незнам какво й е положението и какви са нараняванията й, но не изглеждаше никак добре, даже сега в момента е в бесъзнание и е в болницата. Неджи и Инузука Киба я отнесоха до там и са с нея.- Сакура разясняваше ситуацията на Тсунаде. При изказването на името на Киба, Наруто стисна зъби и юмрука си.
- Какво? Хината е зле? Ама защо не започнахте първо с това.- Тя изкокна бързо от стола си и се озова зад тях, точно пред вратата и каза.- Хайде да тръгваме. А по пътя ще ми разкажете какво е станало. Тя излезе и те след нея. Излязоха от сградата и побързаха към болницата. А в същото време се звънна в дома на Хюга. Анко отвори слушалката и заговори.
- Ало. Да аз съм Хюга Анко. Кой се обажда?- побърза да любопитства тя.
- Хюга Анко, обаждаме се от името на Хокаге-сама, за да ви помолим да дойдете до болницата.- заговори остреща мъжки загрижен глас.
- В болницата ли?- гласа и се преобрази на ядосан.- Какво пак е направил моя непослушен син. Боже няма ли умора това дете.- тя се ядоса още повече.
- Не госпожо, не ме разбрахте правилно. Не ви викаме във връзка с Хюга Неджи.- за кратър момент мъжът замлъкна.- Става въпрос за Хюга Хината.- започна да говори той след паузата си.
- Хи...Хината.- тя замръзна на мястото си и окори очите си от уплаха.- Какво е станало с момиченцето ми?- захлипа тя.
- Имало е злополука и тя хич не е добре. Неможем да ви кажем нищо повече затова, моля побързайте и елате в болницата. Тсунаде-сама се е запътила на там заедно с Узумаки Наруто и Харуно Сакура, А Хюга Неджи и Инузука Киба са с нея в болницата.- говореше й той.
- Да, тръгвам незабавно.- затвори тя слушалката и буквално изхвърча от дома си, затръшвайки вратата след себе си.
Тсунаде и двете деца стигнаха до болницата много бързо и влязоха в коридора където се намираше стаята на ранената Хината. Пред стаята й седяха брат й и Киба изнервени. Те пристъпиха до тях и Наруто сложи загрижено ръка на рамото на приятелят си.
- Какво стана имали някакви новини за състоянието й.- Наруто наведе глава надолу към пода и сълзи почнаха да се стичат по него.
- Не, Наруто още никой не е излизал, камо ли да е казвал как е тя.- отговори му той с натъжен глас и също наведе глава на долу. Внезапно се отвори вратата на стаята, пред която те седяха измъчени от напрежение, и една сестра излезе тичехком.
- Трябва да викнем Хокагето. Положението не е никак добре. Изпускаме я. Тя трябва незабавно да дойде.- тя затвори вратата и като не беше забелязала Тсунаде, се блъсна в нея. Сестрата падна на земята и си вдигна главата нагоре, за да види какво й беше попречило. Като видя Тсунаде, се изправи и започна да говори с ужасен глас.
- Тсунаде-сама. Положението е сериозно. Влезте и се погрижете за момичето, иначе е загубена.- гласът на сестрата беше много сериозен.- Въпреки че е в бесъзнание сърцето й почва да спира, а кръвното й да спада. Мисля че няма шанс да оцелее.
- Какви са нараняванията? Определихте ли ги вече?- попита с обезпокоителен глас Тсунаде.
- Да, Има много ужулвания по краката й, но те са незначителни. Има и спукани кръвоносни съдове и кръвоизлив в частта на главата. Има също така и...- тя се наведе до нивото на ухото й и прошепна.- Има и дупка в задната част на главата.- тя се изправи и заговори отново.- Ако не се направи нещо, тя ще умре. Само вие можете да направите всичко за да я спасите и излекувате.- сестрата се отдръпна на крачка- две за да изчака решението на Хокагето.
- Трябва да го направиш. Неможеш да я оставиш да умре.- Наруто се приближи към нея и сълзите му се лееха от очите му. Те бяха тъжни и уплашени за живота на единственото нещо важно за него.
- Наруто.- Неджи си вдигна главата и погледна приятелят си, като се натъжи още повече.
- Тя е моят живот. Немога да я загубя по този начин. Не и сега, когато вече знае. Не и сега, когато бях напълно щастлив, че важните за мен хора бяха с мен.- той заплака още повече и продължи.- Саске е в болницата и на легло заради мен. Хината се бори за живота си по моя вина. Какво съм аз? Едно чудовище, което наранява всички, който са покрай него. Ако се наложи вземете моя живот, но спасете нейният. Толкова много я обичам и немога да позволя да си тръгне. Ако не вие, ще направя всичко възможно тя да оздравее. Защо? Аз съм виновен за всичко което става и няма да мога да го преживея ако тя умре. Винаги съм я наранявал и продължавам да го правя.- той продължаваше да хлипа.- Защо всичко е по моя вина.- той падна на колене и си вдигна главата нагоре към небето.- Моля, ако тя оздравее, повече няма да я притискам и да й досаждам. Ще се откажа от любовта си към нея ако се наложи, ако тя оживее и издравее. Заклевам се.- той си наведе главата отново към пода и сълзите му се стичаха по него.
- Наруто.- Сакура беше смаяна и гледаше с невярващ поглед към него.
- Наруто, недей така.- Неджи стана от мястото си и клекна до него, като го прегърна с приятелска прегръдка. Той също започна да плаче.- Не си единственият на когото му е мъчно. Аз също съм виновен, че не се намесих по-рано, за да предотвратя това и да я защитя.- Той стисна по-силно приятелят си.
- Наруто, ти наистина си чудовище, щом посмя да направиш това.- Киба неможа да стърпи нервите си и продължаваше да обвинява русокоското.- Заради теб тя се бори за живота си. Ти не си човек, така ли я обичаш. Ако я беше послушал и беше оставил да си живее живота, както тя си иска нямаше да се стига до болницата. Ти трябваше да си на нейно място. Трябваше да те пребия тогава. Много дълго търпях да я унижаваш. Ти страшно много я нарани, като я отбягваше, а сега и това. Ти не заслужаваш да си с нея и постоянно да я нараняваш.- Киба направо трепереше от гняв.
- Да.- Наруто пусна приятелят си и сълзите се стичаха по земята все още.- За първи път си прав Киба. Аз трябваше да съм там вътре и да умирам, а не да стоя тук вън и да седя безучастен и с вързани ръце. Неможещ с нищо да й помогна, неможещ да спра болката й. Исками се тогава да ме беше пребил от бой и да ме нямаше на този свят. Искаше ми се да имах смелостта по-рано да и бях казал за любовта ми към нея. Да й бях казал колко много я обичам и че тя е всичко за мен, че тя е моят живот. Да и кажа че ако я няма в него, аз неискам повече да съществувам. Тя осмисляше моят живот. Но ето сега мога да я загубя и направо умирам от ужас при тази мисъл. Ако се бях борел по подобаваш начин, ноже би тогава щяхме да сме щастливи сега.- той седеше на коленете си.
- Да ама не го направи и сега тя е вътре и страда. Може би изпусна своя шанс и тя никога не би ти простила, дори да не е с мен повече.- Киба все още беше ядосан.
- Да сигурно ще е така, но....- Наруто си вдигна главата към Тсунаде и я погледна с умолителен глас.- Тсунаде-сама, моля ви спасете я. Моля ви, нея оставяйте да си отиде. Не бих си го простил никога.
- Е, стига де. Ви пък, не я отписвайте още. Нали за това съм тук за да направя всичко възможно тя да оцелее.- Тя го